януари 2011


Всеки от нас мечтае за повече свободно време. Рядко обаче се замисляме колко опасно може да бъде то, особено когато го притежаваш в условията на политическа, икономическа и културна криза. За съжаление, у нас, свободното време се равнява на безработица, а тя е свързана с безпаричие. То от своя страна действа като ацетон на мозъка и той започва да рисува розови или буреносни облаци, пълни с опасни или илюзорни представи за величие, любов, шастие. Дрън, дрън – не вярвате ли, е погледнете:

Може да забележите корона, знакa на рода Дуло, първата буква от глаголицата, ръкописни винетки и някакви „тайнствени” руни. Величието е украсено с позацапан вход и виснали кабеляци, но така е, все пак има и работещи хора, а те от величие не разбират, ама грам.

Всъщност българското средновековие е тежък период, в който родната аристокрация е изчезнала или е била претопена. Единственото смислено нещо на снимката е думата „съвет”. Но така е – свободно време + пет лева в джоба на седмица = на ВЕЛИК БОЛЯРСКИ СЪВЕТ. Да са ни живи и здрави болярите, че не политиците не ни стигат.

Този месец в Национален музей на позора ще се проведе всенародно състезание по „Тука има, тука нема“. Първа награда – Черпак, втора награда – супена лъжица, трета награда – чаена лъжица.

инструкции за участниците(натисни тук)

Всяко нещо си има начало!

В началото бе натуралната гимнастика 🙂


 

Вероятно много от вас ще си помислят, че това е къщата на Костя Людоед или сграда във Велико Трънково, но не е! Това е новата загадка: 1.Къде се намиrа сградата; 2.За какво е служила; 3.Кога е направена гравюрата?

Приемат се всякакви размишления, разкази и разсъждения 🙂

Самоготвещото котле безутешно стенеше и се блъскаше в почернелите стени на огнището. Очуканият капак тракаше о масивния извит ръб и котлето безспирно повтаряше с тенекиения си глас.

–         Искам библиофил, искам библиофил, искам библиофи…

Костя Людоед безуспешно се пробваше да затиска ушите си първо с длани, после с коркови тапи, памук и каквото му попадне под ръка, но нищо не помагаше. Думите се забиваха в главата му като метални шишове. Той много обичаше самоготвещото си котле „мляс, мляс – сложи му малко дафинов лист, уммм – добави вода и сол”. В крайна сметка манджите ставаха без грешка, но напоследък кухненският уред много се разлигави – започна да мрънка и да хленчи за щяло и нещяло, но най-вече с какви продукти да готви. Костя сериозно се беше притеснил, защото всеки себеуважаващ се людоед си позволяваше да консумира най-много по един човек на три месеца, а котлето започна да иска различни продукти всеки месец, че понякога и по-често. „Ще ме надушат от Горския съюз на людоедите и спукана ми е работата – цял живот ще ръфам помия после”, помисли си дребното човече и дръпна перото, забодено в квадратната катарама на бомбето му.

–         Добре де, млъкни ще му пиша пак!

–         Няма да стане, няма да стане – искам библиофил…

–         Виж – три пъти го каня вече на вечеря с обещания да разгледа библиотеката ми, но той отказва – не съм виновен. Предния път искаше банков служител – теглих креди, олепи етикети и надписа цени на всичко в къщата, преди да го сготвим. Людоед небрежно изчопли етикета на свещника и започна да го върти нервно между ноктестите си пръсти. – После поиска съдия изпълнител – спрях да плащам кредита, та изнесе половината къща, преди да го изям, а той, че и жилав беше. Сега… библиофил?

–         Искам библиофилл… започна отново да стене самоготвещото котле.

–         Добре – ревна Костя – ще го имаш до края на седмицата. Грабна ножицата и се запъти към библиотеката на стената. – Ако това не го доведе, няма какво да го доведе – той извади със замах три старопечатни книги, отвори титулните страници и небрежно изряза издателските знаци с ножичката си за ушни косми. Постави ги в плика и започна да пише, рецитирайки на глас: „Скъпи доктор Загорков, за да видите върху какви ценни издания искам да побеседваме, ви пращам няколко издателски знака. Надявам се да ме посетите за обяд или вечеря, когато Ви е удо…Перото шареше по пергамента, а котлето доволно потракваше.

На следния ден, когато асистент Загорков – лечител на книгата в университета в Глогинково – отвори писмото, ръцете му се разтрепериха – какво варварство! Да накълцаш книгите и да ги пуснеш в писмо. Той набързо уви още три шала около главата си, за да не му се възпали мозъка от вятъра навън, метна дългата си роба, за да не го ожари слънчевата светлина и се завтече към конюшнята. „Нищо, по пътя ще продължа с тренировките по диагонално чете чрез книжни червеи”. Извади малка  кибритена кутийка, отвори я и внимателно започна да говори на червеите вътре. Той подготвяше революция в полето на книжовното знание, но старите професори бяха надвиснали над него с вековните си тези и лечителят все още работеше върху теорията си. „Ако изядеш червей, преминал през книгите на библиотечния рафт – гласеше тя, то тогава шансът ти да постигнеш универсално познание чрез интердисциплинарен метод е много по-голям, отколкото, както твърдяха всички, ако използваш плъх. Плъховете били бозайници – предимство, но винаги се концентрираха върху един том, а и се консумираха по-трудно от червеите”. Младият лечител на книгата обаче не беше завършил успешно тренировъчната програма и повечето от възпитаниците му бягаха между тухлите в стената на библиотеката, изяждайки само по 3-4 книги. „Нищо – ще помоля г-н Людоед да пробваме в неговата библиотека – гениално, просто гениално”.

Умислен, той неусетно стигна до хралупа № 13 и почука на врата. Отвътре му отвори усмихнатият домакин.

–         Откога ви чаках, влезте, влезте – Костя размаха в крив жест несъразмерно дългите си ръце и направи лек поклон. Книжовникът влезе и застана прав до масата.

–         Книгите, как можахте да изрежете книгите – изсъска неудържимо той.

–         А как, драги, освен по този начин да Ви поканя да ги разгледате и оцените. Заповядайте, разгледайте библиотеката ми, а аз ще сложа вода за вечерята ми, ни – прощавайте.

Докато джуджето режеше моркови и лук по инструкция на самоготвещото котле, пускаше ги във врялата вода и повтаряше „Падна ни драги- падна ни”, ученият жадно започна да вади томовете. Първо ги вадеше бавно и ги разглеждаше внимателно, а после ентусиазмът му започна да нараства и той все по-бързо ги изтегляше от местата им и припряно поглеждаше колофоните и заглавните страници, възкликвайки след всяко ново откритие „Костя Людоед – вие сте истински библиофил, да истински библиофил”. След три часа на приятна унеса Загорков потърси своя домакин, но той не отговаряше отникъде.

– Г-н Людоед, Костя? Накрая книжовникът влезе в кухнята. На камината топлото котле пускаше леко пара през процепа и тихо къркореше „Мдаа – истински библиофил”.

TRULA KOALICIJA

Ref.
Bese lepa kao Bog
al’ je otisla do mog
od pica i od droge
sve je lepo imala
a sad je ruznija
i od baba roge
oci su joj upale
usne su joj sprzene
od viskija i sljive
jetra joj je propala
zeludac ne oseca
i noge su joj krive
Svaka dobra casica
njena je drugarica
od ponoci do jutra
sve sto stavis joj na sto
ona spremna je da to
iz cuga proguta
misevi su setali
zidovi su plesali
i rusila se soba
svako jutro svaki dan
sve se stalno ponavlja
sve dok ne stize do groba
Jednom je progutala
cetiri kile konjaka
i bilo joj je gore
u klozet je otisla
vise nije vadila
glavu iz WC solje
misevi su nestali
zidovi su prestali
da plesu, da se krecu
flasu je ispustila
telu je dopustila
da ga strpaju u vrecu
Ref.

Слушах Pero Defformero в София преди извесно време, но вчера си ги пуснах повторно  и замечтах за подобен формат на родния турбо фолк пазар. Представих си Борис Дали, Веско Маринов и някоя чалга дива в акомпанимент на нещо по-твърдичко, защо пък не. Но всъщност възможно ли е?

специален позрав за всички !!!

Следваща страница »