ГАЛВА 2

Капан за вълци

Част 1

към глава 1

Антигравитационното поле забръмча и „Палавата костенурка“ бавно изплува от мрака на хангара. Инфокомът в пилотската кабина ни засипа с обичайната за този случай информация – координатите на въздушния и орбиталния коридор, осигурен от диспечерската служба на космодрома. След секунди те се изписаха на екрана, Тамара ги сверяваше и ми ги даваше, а аз им хвърлях по един бърз поглед, въвеждах ги в навигационната система и си тананиках химна на космическите пилигрими „Земля в илюминаторе, земля в илюминаторе, земля в илюминаторе видна…“. Докато маневрирахме между различните корита, усещах върху гърба си погледа на драkа. Нещо ме караше да се чувствам неспокоен. Не е шесто чувство, защото такова нещо няма. Чисто и просто, не закъсвах за пръв път, няма и да е за последен. Този път обаче се измъкнах много бързо от кашата. Прекалено лесно си намерих изгодна и добре платена работа, в която всичко е уредено, а аз просто трябваше да пофърча две седмица и да прибера мангизите. Всичките ми сетива крещяха, че така не се прави, а от опит се бях убеди,   че никой, никога не ти дава нищо даром. Разминахме се на пистата с „Титаний“ – един от танкерите на корпорацията. Мощните му антигравитационна вълна раздруса костенурката.

–       Добре, че сме пълни, че иначе щеше да ни отвее като листо.

–       Отстоянието е повече от 900 метра. – Заяви Тамара хладно – Няма никаква непосредствена опасност капитане.

По някога ми се искаше да не е толкова механизирана, колкото е когато става въпрос за звездолета и като се има предвид, че тя почти не се отделяше от него, понякога ми ставаше досадно. Раздразних се.

–       Изключи се от системата, ще излетим ръчно, казах и аз.

–       Капитан Олимпи Панов, гласово разпознаване. Тя премигна, гледайки в нищото – Капитан Панов потвърдете заповедта.

–       Потвърждавам, премини на режим ръчно стартиране. Следвай инструкциите на кулата.

Затегнах ремъците на скафандъра, пуснах визьора и се настаних удобно в пилотското кресло. Хванах щурвала и започнах бавно да увеличавам антигравитационното поле и същевременно да засилвам налягането в системите за векторна тяга. Ефектът за страничните зрители беше поразителен. Корабът се издигаше като детски балон, разстоянията и движението на планетата създаваха илюзията, че машината стои на едно място. Когато компресията в камерите на двигателите достигне критичната точка и малко преди да избухне, енергията излизаше през блендата, освободена с мощност от 30 000 мах., в небето оставаше само една светла резка все едно си погледнал слънцето и си влезнал на тъмно.

В кабината атмосферните слоеве се променяха и само за секунда слънчевата светлина избледняваше и се превръщаше в прошарения със звезди мрак на космическото пространство. Много пъти съм се пробвал да гледам как се смаляват постройките под краката ни, но всичко, което успявах да уловя е същата светла черта, която блестеше пред очите дълго след навлизане в космическото пространство.

–       Насочете се към квадрант -3, +7 и се пригответе за пространствен скок. – Гласът на диспечера продължаваше да шумоли с отзвуците на намачкано ламаринено фолио в инфокома. Сверих координатите още веднъж, заредих навигационната система с данните на Драkа и с усмивка казах.

–       Чао жабче. Махнах предпазителя и натиснах големия червен бутон, който хлътна беззвучно в олющения команден терминал.

На хоризонта се появи голямата светкавица, която след известно колебание и слепи удари в пространството, като пиратски камшик. плесна „Палавата костенурка“ и я засмука във виолетовата бездна.

Пътуването през сгънато на стотици дипли пространство беше най-омразната част от професията ми и можеше да се сравни само с….. На времето, в Академията, бях пробвал от онези горски деликатеси, които растат на планетите с четири-сезонен режим, тогава за малко да изперкам. Изкривяване на образите, неправилно позициониране на обектите  в пространството, халюцинации и кошмари в будно състояние. От съзнанието ти изкачаха искри, звезди, спомени от детството, спомени, които въобще не са част от твоята памет и съзнание. Един път корабът ставаше невидим и аз стоях нелепо в креслото си и летях през космическото пространство. Друг път избухваше пожар и корпусът започваше да се топи като течен шоколад. Добре, че при пространствените изкривявания и времевите параметри се променяха. Разстояние, което светлината можеше да измине за един галактически ден, ти отнемаше само 10 секунди. Като правило не се препоръчваше полет по-дълъг от 30 секунди, защото ставаше опасно за психическото здраве на хората. Естествено, някои контрабандисти и пирати от човешката раса като правило бяха луди и взимаха халюцки и това им даваше предимство при намирането на клиенти. Разбира се имаше няколко раси като делаварите и геноините (савоите), които нямаха никакъв проблем в хипер пространството. Аз не издържам повече от 30 секунди и това може би беше единственото правило, което научих в Академията и продължавам да спазвам и до днес.

Направихме почивка в орбита около Далия и за секунди сметнах, дали няма да изкарам някой лев, ако се освободя от товара си още тук, но дори на ум сметката не излизаше. Най-изгодно беше да си довърша курса и да си взема цялата сума, а и не ми трябваше още един враг и то от Лигата.

Използвах възможността да си оправя сметките.

–       „Палавата Костенурка“ до Далия, П.К. до Далия…

–       Далия слуша… Как си бе мошеник? Да не би да искаш да кацнеш?

–       Освободи ми канал за трансфер и ми дай сметката. Няма да кацам днес.

В кабината се разнесе дрезгав смях.

–       Събрал си 3500 кредита за една седмица, да не си …

–       Не съм обрал никой и не ми пращай опашка. Хванах се на полет за ГОМ. Плащат добре за двупосочни курсове, но стоката не струва…

Имаше практика, особено при нас – наследниците на Конфедерацията, да инсценираме обири на отделни кораби и  товарни конвои, но не и за големи риби като  Гедада Далабара. Ако поръчката наистина беше на благотворителните, щеше да олети мигновено. Лошото в случая е, че някои от инсценировките после се оказваха истина и никой нищо не ти даваше, а ти трябва да се обясняваш със собственика, който обикновено си иска своето. Така изгорях последния път, а най-смешното беше, че откраднаха стоката три пъти подред. Така пукна и старият Кудряба, който иначе аз трябваше да очистя за кофти скроения номер. Накрая всички останаха прецакани, на мен ми пукнаха веждата, Кудряба умря, диспечерите в Далия не получиха нищо, а пратката се оказа със застрахователен механизъм, който унищожи цял хангар на Удуме. Изобщо красота, чувствах, че вече ми трябва нещо по-сигурно и това бе едно добро начало.

–       Пускам ти линя за 4000 – помисли си, ще можеш да се върнеш за седмица, ако го закъсаш.

Аз наистина се зачудих, но му дадох напред петте стотака. За пръв път от години излизах напред. Да има къде да се върна – никак не звучи зле! След десет минути бяхме отново в лепкавата прегръдка на преките пътища във вселената. За първи път ми се привидя къща на брега на малко езеро и тичащи по поляната деца, деца, деца…

към част 2

Advertisements