ЧАСТ 4, КЪМ ЧАСТ 1, ЧАСТ 2, ЧАСТ 3

Техниците и монтьорите от минната корпорация пипаха здраво. Дори Тамара не можеше да им насмогне на темпото. Тя стоеше в пулта и повтаряше със скоростта на светлината. Агрегат Т -32333 ДТ в изправност, енергийни магистрали от  ЕМ 44 001 до ЕМ 44 300 в изправност, фотонна бленда от МАКС +1 до МАКС +30, резервни мощности на линия … Дракът не присъстваше по време на ремонтните дейности, но се появи веднага щом главния механик на смяната постави последния панел на мястото му. Заедно с него пристигнаха три товарни платформи, натоварени със сини кръгли контейнери. На всеки от варелите грееше знакът на Галактическия орден на милосърдието – бял гълъб, ограден от цветен венец. Аз повдигнах рамене и разперих ръце към Гедада. Той ми подаде един чип и спокойно каза.

–       Ще пътуваш с напълно легални документи. Според Международната спогодба за галактическо сътрудничество при конфликти кораби, наети от ГОМ могат да доставят хуманитарни помощи в конфликтните и спорните региони. Затова избрах човек, от СДС толерират членовете на своята раса и знаят, че хората от бившата Конфедерация на Дарвин се прехранват основно с транспортна и наемническа дейност.

Взех документите от трипръстата ръка и чак сега успях да огледам в подробности новия си работодател.  Драките бяха доста по-високи и кльощави от хората, което често създаваше лъжлива представа за физическата им немощ. Всъшност те са изключително гъвкави и жилави същества, които лесно мог да ти нанесат телесни повреди и с голи ръце. Ако не бяха дермалните им  и социалните им особености, те можеха да се определят и като красиви. Драките обитаваха горещи планети с тънък озонов слой и кожата им представляваше еднороден пласт от жълто, червено – лилави изгаряния. Тя постоянно се овлажняваше с лимфа, заради което извън естествената си среда те носеха тесни гащеризони и  тежки, плътни мантии с качулки. Другата особеност на тази раса беше доста по-неприятна и неприемлива. Драките, в съответствие със социалното си и йерархично положение, се осакатяваха ритуално. Имаше легенда, че техният император е неподвижно, лишено от сетива съзнание, което осъществява контакт със заобикалящия го свят единствено чрез електро-магнитни импулси. Един скован, но могъщ мозък, който управлява над 80 слънчеви системи и боеспособна армия, която може да нанесе фатални последици на всяка отделна планета  и система.  Съдейки по изваденото и покрито с плочка око на Гедада, той беше от високопоставените среди на своята родина. Физическите наранявания при  третия съсловен дом на Драка бяха по-малки, защото неговите членове отговаряха за външните връзки на империята – те бяха нещо като външно министерство на своята родина.

Той направи жест и посочи стълбите към вътрешната диспечерска вишка.

–       Елате да уточним детайлите и да си „сверим часовниците“. Той се усмихна – Нали така казвате вие хората.

–       Не знам! – Отговорих му аз разсеяно и го последвах. – Никога не съм виждал часовник.

Качихме се в диспечерската. Отляво се виждаше цялото пространство на хангара. В дъното беше приклекнал елегантния звездолет на драка. Той приличаше на дъждовна капка с остро жило на опашката, на което имаше вендузи за външно окачване на тетрапротонотротилиум – най-ефикасната пасивна защита срещу атаки. Ако някой искаше да нападне този кораб, трябваше да го направи с изненада, не със сила. В противен случай екипажът щеше да премине на режим хиперскок и в момента на прехода щеше да детонира една от капсулите. Взривът от  тетрапротонотротилиум изкривява подпространствения портал и деформира пространството в триизмерната реалност. Ако преследвачът оцелее след подобна намеса, той със сигурност нямаше шанс в преследването. Подобни методи на защита бяха сериозна заявка пред агресивните намерения на враждебната галактика. Нещо като окраската на Моианския варан, която ти казва, ако ме подразниш, ще си изпатиш. Подобни оръжия бяха забранени на цялата територия на Съюза и в по-голямата част от членовете на Лигата. Само за секунда си помислих, че съм си намерил най-приятната компания, но после разгоних мухите, не ми беше за пръв път да се набърквам с подобни лица. Цели 8 бутилки с пространствен експлозив. Не една, не две, не … От другата страна на остъклената кабина се виждаше стартовата полоса на Корпорацията. Това е най-чистото, подредено и сигурно място на Джелалабайла. Седнахме във високите кресла и аз зачаках инструкциите.

–       Казах ти, че всичко ще е легално. Преди време един мой приятел ми направи услуга. Твой колега се хванал на курс към хуманитарните, взел разрешителни и документи, но нещо загазил с хазарта. Та, моят приятел му покрил заемите, взел в замяна документите, а срещу скромна подарък от моя страна ми ги предостави. Корабът и името не са същите, но ние малко ги попроменихме. Ще навлезеш в  Галактическа свобода по вектор – 3, + 21 и на 3000 мегамили ще излезеш от светлинна. Първият пръстен на блокадата се движи по външната орбита на последната планета ГС 11. Там контролата на полетите ще те насочи на астероидния торпедоносец „Глазгоу“. По инструкцията за провеждане на „санитарен контрол“ всички звездолети трябва да кацнат и подлежат на щателна проверка. Нашите сведения обаче показват, че … Ти слушаш ли ме? Махнах му небрежно с ръка и той продължи. Нашите сведения показват, че след като обработят 30-40 кораба, те спират да ги проверяват и ги събират в орбита. Когато съберат достатъчно количество ги ескортират с няколко изтребителя. Така че сме ти изчислили, че трябва да пристигнеш между 14.00 и 16.00  ч. местно централно време. След пристигането ти ще участваш в едни шумни посрещания и благодарствени церемонии, които са част от протокола по взаимната спогодба между система и  ГОМ. Докато слушаш за подвига си, ще натоварят халамаята и отлиташ.

–       Това ли е? Дракът не ми отговори, а аз останах с впечатлението, че нещо съм пропуснал, но не можех да осъзная какво.

–       Докато товарим, отиди да си оправиш борчовете в централната диспечерска. После ще направим финален инструктаж. Тръгнах да протестирам, но той ме изпревари.

–       Има кантар на изхода на xангара, а и аз ти платих повече, так че, 100 килограма плюс или минус не са от значение.

Когато се спуснах на плочата аз подвикнах на бордовия механик.

–       Тамара наблюдавай ги и гледай да притегнат палетата правилно, не искам да ни разкъсат при ускорението. Тя беше в режим на кибердоминация и само машинално потвърди с ръка.

–       Ха ха ахах а, задави се касиерът – Да не си обрал някоя старица. Той започна жадно да се облиза когато датчикът започна да отчита намаляването на дълга ми. Стълбчето на дисплея постоянно се стопяваше и когато светна зелено, той плясна с „длани” и  изгългочи. – Така обичам да работя аз Олимпи. С кредити, а не с обещания и заплахи. Ти си сред най-добрите пилоти, които познавам, но си вироглав като магаре. Надявам се този път да ти провърви и да спреш да се валяш в прахта.

Аз се усмихнах. Старата жаба не лъжеше, джелиданците не бяха надарени с прекрасната дарба на лъжата и иронията, направо да им се неначудиш, защо просперираха като търговци, където и да отидат. Бръкнах в джоба си и му подадох една пурета.

–        Ще се постарая Дулбарая, ще се постарая…. Тръгнах към хангара,  без да бързам, подсвирвайки си една стара детска песничка от родната ми планета. „Не забравя, че в гората има много страхове, не забравяй, че  във вкъщи трепне майчино сърце …. Добре, че отдавна нямах роднини. Изплюх се на плочите и още на влизане в хангара изревах.

–        Хайде да подкарваме това проклето корито.

КРАЙ НА 1-ВА ГЛАВА

към 2 галава

Advertisements