СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА

Част 1

–       Виж какво! Може да ти прозвучи егоистично, но изобщо не ме интересува какво мислиш ти за мен. Важно е какво мисля аз за себе си. Също така, трябва да знаеш, че дори няма значение какво мислиш ти за себе си, по-важно е како мисля аз за теб.

Джилиданецът продължи да ме гледа, разпъвайки жабешката си уста в широка усмивка. Слузестото му тяло изглеждаше някак нелепо през решетките на касата. Той бавно поднесе ларингопреводача към гърлото си и заговори с металически машинен тембър.

–       Важно, неважно. Единственото важно нещо тук е, че коритото ти пак не може да отлепи, дължиш ни три хиляди кредита, плюс 75 кредита за престой всеки ден. Трябва да ти припомня, че вероятността някой да ти даде части на заем е нищожна, няма шанс и да избягаш. Когато задлъжнееш достатъчно, просто ще те продадем в мините илиии ….. – той направи кратка театрална пауза. Ще се свържем с Денгара или Удуме. Чухме, че и там дължиш доста. Ще платят добре за теб.

Адски се изнервих, защото касиерът беше прав. Загубих словесната престрелка, което инстинктивно ме насочи към кобура ми. Той обаче изобщо не се притесни, засили бавно с една степен силовото поле на касата и отново проговори.

–       Виж, с теб работим отдавна. Ще те посъветвам да заложиш „Костенурката“, да се разплатиш с кредиторите и да се хванеш на работа в компанията. Там търсят опитни пилоти и плащат добре …

Не го изчаках да довърши, махнах с ръка и тръгнах към стартовата площадка. Всичко вървеше наопаки и наистина, ако не ме очистеше някой от бившите ми работодатели, щях да свърша в някоя от мините на компанията. Тръгнах бавно към хангарите в края на стартовата полоса, където безпомощно се припичаше на жегата „Палавата костенурка“. „Трябва да измисля нещо на всяка цена“, повтарях си до безумие докато се приближавах до стария очукан звездолет, който отдавна беше забравил славните си времена на военно-десантен транспортьор.

Космодромът в Джелалабайла принадлежеше на „Планминкорп“ – единствената организация, която поддържаше реда в сектор 51 А 32 С на „Млечния път“. Разбира се нейните усилия, които бяха насочени към максималната печалба, не бяха достатъчни за поддържането на нещо, което може да бъде определено като ред. Планетите под контрола на компанията бяха мръсни, износени късчета – бледи сенки на цивилизованост. Те се намираха далеко от зоната на влияние на държавните обединения в тази част на галактиката и затова бяха любимо място на рецидивисти, контрабандисти и всякаква  измет, която не обичаше да спазва правила.

Прашните барове, бардаците и общежитията започваха направо от края на пистите. Те отдавна бяха загубили външната си цялостност и сега почиваха покрити от реклами, пристройки и отломки. Хангарите и диспечерската кула не бяха в по-добро състояние, а стартовата площадка бе нафрашкана с всевъзможни летателни апарати. Ако трябва да бъдем честни, много трудно дори и инженер или механик би установил, коя от машините е способна да лети и коя не. Единствено метеоритните сонди на „Планминкорп“  се различаваха от останалите звездолети. Те бяха отделени на специална площадка, разположена в южна посока под хълмовете на Гуляйските възвишения. Подредени в равни редици те се подравняваха по свредловидните си хоботи. Мощни и непоклатими, горди с ярката си жълто-зелена украса, която въпреки множеството драскотини и рани, грееше под лъчите на слънцето, те стояха в очакване на поредната задача.

Баща ми ме беше научил да бъда егоист и затова вярвах на 100 процента, че в момента съдбата се е концентрирала единствено, как да ме измъкне от тази каша. С подобен учител аз се чувствах прекрасно в тази атмосфера. Не може да се каже обаче, че процъфтявам. Докато се приближавах до моята каруца аз се замислих за предложението на касиера, но от малък бях отвикнал да получавам заповеди.   Температурата на стартовата площадка надвишаваше 45 градуса, а от големите бетонни плочи се стелеше мараня.

„Палавата костенурка“ лежеше безпомощно върху тумбестия си корем. Рампата на товарния отсек зееше като паст на мъртво чудовище. От двата слепeни двигателя за атмосферно-вакумна тяга, които се проточваха от носовата почти до опашната част, стърчаха всевъзможни жици, агрегати, платки и дори неща, които предизвикваха в главата ми истинско безпокойство. Макар и почти разглобен старият звездолет ме радваше всеки път с причудливата си форма. Познавах всеки детайл от корпуса му – стрелковата кула отляво, красивият двоен двигател с форма на състезателен автомобил от зората на индустриалната епоха отдясно. Високата пилотска кабина, която сега блестеше като окото на циколоп. По някога си мисля, че нарочно го запазих, дори и преди години когато можех да го продам и да взема по-нов, аз не успях да се отърва от спомените и сантименталните чувства и го запазих. Все пак целият ми живот от кадетския корпус в Академията до Пиланските войни беше минал в меките му кресла.

–       Капитан Панов – гласът на Тамара се чу изпод двигателите. Тя се плъзна върху ремонтната количка и показа главата си навън. – Регистрирах около дузина прегаряния на енергозахранващата мрежа. Подмяната им ще отнеме доста време. Всички защити на силовата установка са се изключил, дори резервните линии не могат да вдигнат енергия до турбините. Изобщо не ми е ясно как сме се прибрали от Далия и как изобщо ще отлепим оттук.

–       И аз не знам! Ще поема двигателите, ти продължи да кърпиш отдолу.

Захванах плазмения поялник и се запътих към най-близкия панел във фюзелажа. Чакаше ни много работа, а дните и таксите опираха в гърба ми като хладно дуло. Както можех да очаквам от себе си, се изнервих много бързо – още първия път, в който не ми достигна един милиметър, за да свържа два детайла, започнах да псувам и да удрям по корпуса. Работата не вървеше никак и аз се отправих към бара, обяснявайки на Тамара несвързан поток от ругатни и празни оправдания, които всъщност изобщо не я интересуваха. Хвърлих тениската си ядно  на земята, препасох кобура на голо  и поех директно през пистите към „Куция пес“. От един празна товарна платформа някой ми подвикна за поздрав, но аз не му обърнах внимание и се забързах към хладната халба…

към част 2

Advertisements