декември 2010


Advertisements

Адриан Собару: „Двадесет години стигат, мога да летя!“

„От 1989 г. ме убеждават, че ще се науча да летя. То не било толкова трудно! Защо не се сетих преди 10 години?“

„Давай човече, ние знаем, че можеш да летиш!“

Абе, не трябваше ли да му кажем, че межу „лети“ и „олети“ има разлика.“

Цецка Цачева коментира в народното събрание: „Колеги, много съм притеснена, защото румънците отново ни изпревариха по пътя на демократизцията!“



Поздравче с тази песен за всички хора, отглеждали дълго мозъците си в легени (натисни линка)

ГАЛВА 2

Капан за вълци

Част 1

към глава 1

Антигравитационното поле забръмча и „Палавата костенурка“ бавно изплува от мрака на хангара. Инфокомът в пилотската кабина ни засипа с обичайната за този случай информация – координатите на въздушния и орбиталния коридор, осигурен от диспечерската служба на космодрома. След секунди те се изписаха на екрана, Тамара ги сверяваше и ми ги даваше, а аз им хвърлях по един бърз поглед, въвеждах ги в навигационната система и си тананиках химна на космическите пилигрими „Земля в илюминаторе, земля в илюминаторе, земля в илюминаторе видна…“. Докато маневрирахме между различните корита, усещах върху гърба си погледа на драkа. Нещо ме караше да се чувствам неспокоен. Не е шесто чувство, защото такова нещо няма. Чисто и просто, не закъсвах за пръв път, няма и да е за последен. Този път обаче се измъкнах много бързо от кашата. Прекалено лесно си намерих изгодна и добре платена работа, в която всичко е уредено, а аз просто трябваше да пофърча две седмица и да прибера мангизите. Всичките ми сетива крещяха, че така не се прави, а от опит се бях убеди,   че никой, никога не ти дава нищо даром. Разминахме се на пистата с „Титаний“ – един от танкерите на корпорацията. Мощните му антигравитационна вълна раздруса костенурката.

–       Добре, че сме пълни, че иначе щеше да ни отвее като листо.

–       Отстоянието е повече от 900 метра. – Заяви Тамара хладно – Няма никаква непосредствена опасност капитане.

По някога ми се искаше да не е толкова механизирана, колкото е когато става въпрос за звездолета и като се има предвид, че тя почти не се отделяше от него, понякога ми ставаше досадно. Раздразних се.

–       Изключи се от системата, ще излетим ръчно, казах и аз.

–       Капитан Олимпи Панов, гласово разпознаване. Тя премигна, гледайки в нищото – Капитан Панов потвърдете заповедта.

–       Потвърждавам, премини на режим ръчно стартиране. Следвай инструкциите на кулата.

Затегнах ремъците на скафандъра, пуснах визьора и се настаних удобно в пилотското кресло. Хванах щурвала и започнах бавно да увеличавам антигравитационното поле и същевременно да засилвам налягането в системите за векторна тяга. Ефектът за страничните зрители беше поразителен. Корабът се издигаше като детски балон, разстоянията и движението на планетата създаваха илюзията, че машината стои на едно място. Когато компресията в камерите на двигателите достигне критичната точка и малко преди да избухне, енергията излизаше през блендата, освободена с мощност от 30 000 мах., в небето оставаше само една светла резка все едно си погледнал слънцето и си влезнал на тъмно.

В кабината атмосферните слоеве се променяха и само за секунда слънчевата светлина избледняваше и се превръщаше в прошарения със звезди мрак на космическото пространство. Много пъти съм се пробвал да гледам как се смаляват постройките под краката ни, но всичко, което успявах да уловя е същата светла черта, която блестеше пред очите дълго след навлизане в космическото пространство.

–       Насочете се към квадрант -3, +7 и се пригответе за пространствен скок. – Гласът на диспечера продължаваше да шумоли с отзвуците на намачкано ламаринено фолио в инфокома. Сверих координатите още веднъж, заредих навигационната система с данните на Драkа и с усмивка казах.

–       Чао жабче. Махнах предпазителя и натиснах големия червен бутон, който хлътна беззвучно в олющения команден терминал.

На хоризонта се появи голямата светкавица, която след известно колебание и слепи удари в пространството, като пиратски камшик. плесна „Палавата костенурка“ и я засмука във виолетовата бездна.

Пътуването през сгънато на стотици дипли пространство беше най-омразната част от професията ми и можеше да се сравни само с….. На времето, в Академията, бях пробвал от онези горски деликатеси, които растат на планетите с четири-сезонен режим, тогава за малко да изперкам. Изкривяване на образите, неправилно позициониране на обектите  в пространството, халюцинации и кошмари в будно състояние. От съзнанието ти изкачаха искри, звезди, спомени от детството, спомени, които въобще не са част от твоята памет и съзнание. Един път корабът ставаше невидим и аз стоях нелепо в креслото си и летях през космическото пространство. Друг път избухваше пожар и корпусът започваше да се топи като течен шоколад. Добре, че при пространствените изкривявания и времевите параметри се променяха. Разстояние, което светлината можеше да измине за един галактически ден, ти отнемаше само 10 секунди. Като правило не се препоръчваше полет по-дълъг от 30 секунди, защото ставаше опасно за психическото здраве на хората. Естествено, някои контрабандисти и пирати от човешката раса като правило бяха луди и взимаха халюцки и това им даваше предимство при намирането на клиенти. Разбира се имаше няколко раси като делаварите и геноините (савоите), които нямаха никакъв проблем в хипер пространството. Аз не издържам повече от 30 секунди и това може би беше единственото правило, което научих в Академията и продължавам да спазвам и до днес.

Направихме почивка в орбита около Далия и за секунди сметнах, дали няма да изкарам някой лев, ако се освободя от товара си още тук, но дори на ум сметката не излизаше. Най-изгодно беше да си довърша курса и да си взема цялата сума, а и не ми трябваше още един враг и то от Лигата.

Използвах възможността да си оправя сметките.

–       „Палавата Костенурка“ до Далия, П.К. до Далия…

–       Далия слуша… Как си бе мошеник? Да не би да искаш да кацнеш?

–       Освободи ми канал за трансфер и ми дай сметката. Няма да кацам днес.

В кабината се разнесе дрезгав смях.

–       Събрал си 3500 кредита за една седмица, да не си …

–       Не съм обрал никой и не ми пращай опашка. Хванах се на полет за ГОМ. Плащат добре за двупосочни курсове, но стоката не струва…

Имаше практика, особено при нас – наследниците на Конфедерацията, да инсценираме обири на отделни кораби и  товарни конвои, но не и за големи риби като  Гедада Далабара. Ако поръчката наистина беше на благотворителните, щеше да олети мигновено. Лошото в случая е, че някои от инсценировките после се оказваха истина и никой нищо не ти даваше, а ти трябва да се обясняваш със собственика, който обикновено си иска своето. Така изгорях последния път, а най-смешното беше, че откраднаха стоката три пъти подред. Така пукна и старият Кудряба, който иначе аз трябваше да очистя за кофти скроения номер. Накрая всички останаха прецакани, на мен ми пукнаха веждата, Кудряба умря, диспечерите в Далия не получиха нищо, а пратката се оказа със застрахователен механизъм, който унищожи цял хангар на Удуме. Изобщо красота, чувствах, че вече ми трябва нещо по-сигурно и това бе едно добро начало.

–       Пускам ти линя за 4000 – помисли си, ще можеш да се върнеш за седмица, ако го закъсаш.

Аз наистина се зачудих, но му дадох напред петте стотака. За пръв път от години излизах напред. Да има къде да се върна – никак не звучи зле! След десет минути бяхме отново в лепкавата прегръдка на преките пътища във вселената. За първи път ми се привидя къща на брега на малко езеро и тичащи по поляната деца, деца, деца…

към част 2

ЧАСТ 4, КЪМ ЧАСТ 1, ЧАСТ 2, ЧАСТ 3

Техниците и монтьорите от минната корпорация пипаха здраво. Дори Тамара не можеше да им насмогне на темпото. Тя стоеше в пулта и повтаряше със скоростта на светлината. Агрегат Т -32333 ДТ в изправност, енергийни магистрали от  ЕМ 44 001 до ЕМ 44 300 в изправност, фотонна бленда от МАКС +1 до МАКС +30, резервни мощности на линия … Дракът не присъстваше по време на ремонтните дейности, но се появи веднага щом главния механик на смяната постави последния панел на мястото му. Заедно с него пристигнаха три товарни платформи, натоварени със сини кръгли контейнери. На всеки от варелите грееше знакът на Галактическия орден на милосърдието – бял гълъб, ограден от цветен венец. Аз повдигнах рамене и разперих ръце към Гедада. Той ми подаде един чип и спокойно каза.

–       Ще пътуваш с напълно легални документи. Според Международната спогодба за галактическо сътрудничество при конфликти кораби, наети от ГОМ могат да доставят хуманитарни помощи в конфликтните и спорните региони. Затова избрах човек, от СДС толерират членовете на своята раса и знаят, че хората от бившата Конфедерация на Дарвин се прехранват основно с транспортна и наемническа дейност.

Взех документите от трипръстата ръка и чак сега успях да огледам в подробности новия си работодател.  Драките бяха доста по-високи и кльощави от хората, което често създаваше лъжлива представа за физическата им немощ. Всъшност те са изключително гъвкави и жилави същества, които лесно мог да ти нанесат телесни повреди и с голи ръце. Ако не бяха дермалните им  и социалните им особености, те можеха да се определят и като красиви. Драките обитаваха горещи планети с тънък озонов слой и кожата им представляваше еднороден пласт от жълто, червено – лилави изгаряния. Тя постоянно се овлажняваше с лимфа, заради което извън естествената си среда те носеха тесни гащеризони и  тежки, плътни мантии с качулки. Другата особеност на тази раса беше доста по-неприятна и неприемлива. Драките, в съответствие със социалното си и йерархично положение, се осакатяваха ритуално. Имаше легенда, че техният император е неподвижно, лишено от сетива съзнание, което осъществява контакт със заобикалящия го свят единствено чрез електро-магнитни импулси. Един скован, но могъщ мозък, който управлява над 80 слънчеви системи и боеспособна армия, която може да нанесе фатални последици на всяка отделна планета  и система.  Съдейки по изваденото и покрито с плочка око на Гедада, той беше от високопоставените среди на своята родина. Физическите наранявания при  третия съсловен дом на Драка бяха по-малки, защото неговите членове отговаряха за външните връзки на империята – те бяха нещо като външно министерство на своята родина.

Той направи жест и посочи стълбите към вътрешната диспечерска вишка.

–       Елате да уточним детайлите и да си „сверим часовниците“. Той се усмихна – Нали така казвате вие хората.

–       Не знам! – Отговорих му аз разсеяно и го последвах. – Никога не съм виждал часовник.

Качихме се в диспечерската. Отляво се виждаше цялото пространство на хангара. В дъното беше приклекнал елегантния звездолет на драка. Той приличаше на дъждовна капка с остро жило на опашката, на което имаше вендузи за външно окачване на тетрапротонотротилиум – най-ефикасната пасивна защита срещу атаки. Ако някой искаше да нападне този кораб, трябваше да го направи с изненада, не със сила. В противен случай екипажът щеше да премине на режим хиперскок и в момента на прехода щеше да детонира една от капсулите. Взривът от  тетрапротонотротилиум изкривява подпространствения портал и деформира пространството в триизмерната реалност. Ако преследвачът оцелее след подобна намеса, той със сигурност нямаше шанс в преследването. Подобни методи на защита бяха сериозна заявка пред агресивните намерения на враждебната галактика. Нещо като окраската на Моианския варан, която ти казва, ако ме подразниш, ще си изпатиш. Подобни оръжия бяха забранени на цялата територия на Съюза и в по-голямата част от членовете на Лигата. Само за секунда си помислих, че съм си намерил най-приятната компания, но после разгоних мухите, не ми беше за пръв път да се набърквам с подобни лица. Цели 8 бутилки с пространствен експлозив. Не една, не две, не … От другата страна на остъклената кабина се виждаше стартовата полоса на Корпорацията. Това е най-чистото, подредено и сигурно място на Джелалабайла. Седнахме във високите кресла и аз зачаках инструкциите.

–       Казах ти, че всичко ще е легално. Преди време един мой приятел ми направи услуга. Твой колега се хванал на курс към хуманитарните, взел разрешителни и документи, но нещо загазил с хазарта. Та, моят приятел му покрил заемите, взел в замяна документите, а срещу скромна подарък от моя страна ми ги предостави. Корабът и името не са същите, но ние малко ги попроменихме. Ще навлезеш в  Галактическа свобода по вектор – 3, + 21 и на 3000 мегамили ще излезеш от светлинна. Първият пръстен на блокадата се движи по външната орбита на последната планета ГС 11. Там контролата на полетите ще те насочи на астероидния торпедоносец „Глазгоу“. По инструкцията за провеждане на „санитарен контрол“ всички звездолети трябва да кацнат и подлежат на щателна проверка. Нашите сведения обаче показват, че … Ти слушаш ли ме? Махнах му небрежно с ръка и той продължи. Нашите сведения показват, че след като обработят 30-40 кораба, те спират да ги проверяват и ги събират в орбита. Когато съберат достатъчно количество ги ескортират с няколко изтребителя. Така че сме ти изчислили, че трябва да пристигнеш между 14.00 и 16.00  ч. местно централно време. След пристигането ти ще участваш в едни шумни посрещания и благодарствени церемонии, които са част от протокола по взаимната спогодба между система и  ГОМ. Докато слушаш за подвига си, ще натоварят халамаята и отлиташ.

–       Това ли е? Дракът не ми отговори, а аз останах с впечатлението, че нещо съм пропуснал, но не можех да осъзная какво.

–       Докато товарим, отиди да си оправиш борчовете в централната диспечерска. После ще направим финален инструктаж. Тръгнах да протестирам, но той ме изпревари.

–       Има кантар на изхода на xангара, а и аз ти платих повече, так че, 100 килограма плюс или минус не са от значение.

Когато се спуснах на плочата аз подвикнах на бордовия механик.

–       Тамара наблюдавай ги и гледай да притегнат палетата правилно, не искам да ни разкъсат при ускорението. Тя беше в режим на кибердоминация и само машинално потвърди с ръка.

–       Ха ха ахах а, задави се касиерът – Да не си обрал някоя старица. Той започна жадно да се облиза когато датчикът започна да отчита намаляването на дълга ми. Стълбчето на дисплея постоянно се стопяваше и когато светна зелено, той плясна с „длани” и  изгългочи. – Така обичам да работя аз Олимпи. С кредити, а не с обещания и заплахи. Ти си сред най-добрите пилоти, които познавам, но си вироглав като магаре. Надявам се този път да ти провърви и да спреш да се валяш в прахта.

Аз се усмихнах. Старата жаба не лъжеше, джелиданците не бяха надарени с прекрасната дарба на лъжата и иронията, направо да им се неначудиш, защо просперираха като търговци, където и да отидат. Бръкнах в джоба си и му подадох една пурета.

–        Ще се постарая Дулбарая, ще се постарая…. Тръгнах към хангара,  без да бързам, подсвирвайки си една стара детска песничка от родната ми планета. „Не забравя, че в гората има много страхове, не забравяй, че  във вкъщи трепне майчино сърце …. Добре, че отдавна нямах роднини. Изплюх се на плочите и още на влизане в хангара изревах.

–        Хайде да подкарваме това проклето корито.

КРАЙ НА 1-ВА ГЛАВА

към 2 галава

ЧАСТ 3, КЪМ ЧАСТ 1, ЧАСР 2

Моят човек беше седнал така, че дори когато се приближих на метър от него не успях да видя нищо, освен длънгнестите очертания на завитото му в роба тяло.

–      Здравейте капитан Панов – посрещна ме той. Не ме изненада факта, че знае името ми, всички в бара ме познаваха под една или друга форма. Опитах се да уловя акцента му – нямаше. Нямаше и ясни расови признаци – хуманоид, но това не беше достатъчно. Трябваше да проверя дали не ползва трансформац…

–      Не ползвам трансформация, аз съм представител на третия съсловен дом на Драка. Той се наведе напред. Изпод качулката се показа дълъг врат с ръбеста кокалеста глава, която въпреки особения цвят и  грапавините по кожата, притежаваше красота, макар и страшна.

Несъмнено беше искрен, но какво можеше да иска един „посланик“ на свещенната империя на Драките – привилигирован представител на плебса, неограничена свобода на придвиж…

–      Искам, разбира се по препоръка на всички в Джелалабайла, да изпълните поръчка, която е контрабандна по своя характер.

Колко ли мога да го оръся.

–      Разбира се  ще ви платя доволно. 5К в началото и другото след осъществяването на

Абе този да не чете мис…

–      Искам да ви уверя, че не използвам никакви средства за въздействие на съзнанието. Прoста аритметика. Бивш военен пилот, бивш военен кораб – награди, медали акции. Когато го комбинираме с настоящото ви, как да кажа, финансово състояниe… Мога със сигурност да приемете поръчка и да…

–      Не съм чул поръчката!

–      Петдесет хиляди кредита веднага и още толкова след като се видим тук след края на курса. Мога да чакам, така че няма проблем с ремонта. Имам познати в компанията и може да мине през техните механици, за да го постегнат. Това разбира се … слушах и не можех да повярвам на ушите си, но не исках да приемам веднага. От малък знаех, че хубавите птичета не кацат на рамото на всеки. Аз имам добра самооценка след като дете безкрайно се надценявах, а в академията стоях незабележимо в  ъгъла. Не трябва да приема веднага, въпреки че съм закъсал, но не трябва и да се дърпам много… ще ви струва 3000 кредита от хонорара…

–      Интересувах се от поръчката, не съм споменал нищо за парите.

–      Разбира се, не става въпрос точно за контрабанда, а цената е висока, защото курсът е двупосочен. Корабът е подходящ, но нека да не… играта се харесваше на дракът и той очевидно беше опитен в пазарлъците, защото аз отново го прекъснах точно там където имах намерение да го направя, но този път ясно осъзнах, че той очакваше да го направя.

–      Няма нужда да сменяте тактиката. Аз се занимавам с контрабанда от 50 години, а доколкото виждам, вие сте на не повече от 30-35, така че аз поставям картите, а ….

–      А аз приемам, прекъснах го отново аз. – Защото си минал първо през диспечера и шефа на космодрома и знаеш, че ако не приема, ще отида в мините като сапьор. Аз се понадигнах леко – Но имай предвид, че точно натам се бях запътил, преди да дойда при теб, така че…

–      Можеш и да не прибързваш. Искам да те наема, защото си добър, а не защото нямаш избор.

Седнах и си поръчах още една бира, което на езика на тази част от галактиката значеше, че ще има сделка. После многократно съжалявах и ако бях разбрал, че „търговецът“ е мушнал 100 кредита на бармана и го е питал за добър, но глупав пилот, щях да ги гръмна и двамата, но жаждата пак си изигра лоша шега с мен.

–      Казвам се Гедада Далабара и по всички критерии на човешката раса се водя търговец. Фамилните имения на рода Далабара са в Драгка 31; 45, където има много малко обитаеми планети, но за сметка на това е пълно с газови гиганти. Имам 150 килограма хелий 6, който на стандартна цена се търгува по 176 кредита за 100 грама. Аз обаче съм намерил по-добра далавера. Намерил съм къде да го разменя за 15 килограма синя халамя, която навсякъде където е легална е по 1700 кредита грама, а там където не е… Дракът се наведе напред и обезобразената му физиономия се подаде изпод качулката. Единственото му око грееше като въглен, а на мястото на второто беше втъкната метална плочка с герб.

–      Обаче? – попитах аз.

–       Обаче вие хората разваляте всичко. Той леко се облегна назад, въздъхна и бавно продължи . – Търгувах по тази схема на по-ниска цена с анархокомуната Галактическа свобода, но тя получи „покана“ за членство в Съюз. СДС й постави ултиматом за присъединяване и след изтичането на  срока цялата звездна система беше поставена под блокада. Крайцерите на Съюза се вият около всяка планета, а аз не мога да търгувам. Складовете ми се пръскат по шевовете, а клиентите ми са недоволни, че няма стока. Затова ти плащам…

–       80 хиляди кредита веднага, поемаш ремонта и после получавам половн кило халамая.

Не усетих как се бях изхвърли особено с халамаята.

–       Добре! Това е най-изгодно за мен. Ще ти я дам и на първата планета, на която кацнеш, аз ще си прибера стоката, а ти в изпарителя. Не забравяйте капитан Панов – аз съм влиятелна личност.

Той извади преносимия банкер и каза твърдо.

–       80 бона сега, ремонтът и 50 после – това е от мен.

–       Не ми се е случвало да се прецакам по-лошо, казах му аз, за да не съм капо, подавайки му картата си, но той не ми остана длъжен.

–       Не знаеш, колко, колко много си прав.

Преди да напусна „Куция пес” реших да изпорбвам картата. Почерпих всички по едно и си тръгнах малко преди във въздуха да захвърчат първите бутилки.

към част 4

ЧАСТ 2, към ЧАСТ 1

„Куцият пес“ е типична кръчма – пристанище за жадни миньори и летци, които пият повече, отколкото могат, говорят повече, отколкото мислят и постоянно са готови да се спречкат с някой. Кръчмата се намираше в огромен едноетажен хамбар от гофретирана ламарина. В средата на тъмното помещение имаше кръгъл тезгях, чиито лампи бяха и единствения източник на светлина. По външните стени на помещението бяха залепени мрачни сапарета. Запътих се към бара и още преди да се настаня на високото столче вдигнах ръка за поздрав.

–       Здравей Плака, дай ми една бира – седнах и метнах почти празната си карта. Барманът я пое и с усмивка каза.

–       Ще я режем ли скоро, тя твоята май е бездънна.

Не му отговорих, защото не ми беше смешно, а и джилиданския хумор, който се отнасяше основно до пари, кредити, заеми и лихви, никак не ми беше смешен, особено в моето положение. Техните усмивки също не бяха особено привлекателни, така че забих поглед в ръба на барплота и започнах бавно да пия.

В Джелалабайла не съжителстват много раси. Срещаха се всякакви видове, но местните, които бяха влечуги и обичаха жегата, и хората свободници доминираха. Джилитата нямаха собствена държава след войната. Всяка планета и по-голям град си имаше Паш, който работи с корпорацията и най-често е поставено лице. Като цяло те са добри стопани и администратори и се интересуваха единствено от парите, без да ги свързват с някакъв комфорт или социално положение – те просто си бяха родени търговци. Не са конфликтни, но с тях и не можеш да се скараш. Огромната слузеста маса от близо 300 килограма не е много удобен съперник. Трябва да си глупав, за да посегнеш на подобно същество, въоръжено с двуметров вендузест език. Проблемите ги създаваха хората и другите видове, пристигнали, за да обслужват огромната машина на „Планминкорп“. Двуногите обичаха мелето и постоянно го доказваха. Хората създаваха големи проблеми, а от време на време в схватките се намесваха и Узрули, които работиха главно в охраната на компанията. Всъщност те се различаваха единствено по карантията – на външен вид и манталитет си бяха почти едно към едно с хората. Можеха да бъдат разпознати единствено по дрехите и обилните накити.

Огледах другите на бара – беше почти празен. Поръчах си още една бира и започнах да прехвърлям „няколкото“ силно казано възможности. „Ако успея да поправя всичко до три дни, ще изпълня няколко курса, за да си покрия разходите и дълговете. В превоза на рудата няма далавера и работата натоварваше двигателите, но трябваше да си платя за престоя и ремонта. Касиера е прав, че много трудно ще навия някой да ми даде части, но винаги имаше някакъв изход. Кърпя, правя два-три курса, моля се да не гръмнем в орбита, предплащам, монтирам, правя още десетина курса и след месец ще мога да се махна от тази дупка. Къде ще отида, още не знам, все пак наистина ме търсиха доста хора. Или … Мога веднага да седна от другата страна на бара, където се намират местата на „Планминкорп“. Сядаш, поръчваш и пристига агента. Той също си поръчва, питате няколко неща и после, ако ти предложи да почерпи по едно, вади договора и подписвате, ако ли не, си плащаш ти – готина система. Коропорацията обаче винаги набираше опитни пилоти. Те й бяха необходим заради честите инциденти, които я оставяха без работна ръка и мераклии да се пробват. Заплатите не са добри, работното време е много, а отношението – то просто не съществува. Но няма какво да му мисля – дали „за“ или „във“  корпорацията – изходът ми от Джелалабайла минаваше през канцелариите на „Планминкорп“. Точно в момента, в който се надигнах на лакти, за да поема към другата час на бара Плак ми подвикна.

–       Хей, стой тъкмо ти сипвах едно – черпят те.

Огледах се, нервно си изтрих ръцете в панталона и погледнах бармана

–      Не те чух!

–      Черпят те бе – бири.

–      Е сега пък не те разбрах.

–      Ела и пий, един господин от онзи ъгъл те черпи една. Каза да не се въртиш и като я пресушиш да си вземеш още една и да отидеш при него, за да говорите по бизнес.

Очевидно съм го изгледал много странно, защото Плака бръкна в горния си джоб показа ми карта със златна лента и каза.

–       Повярвай ми, този път май ти провървя.

Започнах трескаво да мисля, каква ли може да е работата – далавера или капан. Едновременно с това се пробвах да не се въртя и да пия бавно, за да не правя впечатление. Барманът се държеше все едно нищо не се е случило и след малко започна да налива втората халба. Взех я и поех към вътрешния ляв ъгъл…

към част  3

Следваща страница »