Мдааа, подозирал съм винаги някои положения, свързани с недъзите на родния професионализъм. Може ли да крачиш бодро напред, докато съмненията дращят по подсъзнанието ти и се показват като конфузии на повърхността на мисълта ти. Можеш! Можеш, защото вярваш, изградил си принципи, следваш ги или поне се опитваш. Стремиш се да ставаш по-добър, да бъдеш полезен. Докато един прекрасен ден реалността се изправя пред теб като сива бетонна стена, а ти се пробваш, като винена мушица, да събереш сили и да преминеш през нея. Ще се получи ли? Нямам отговор на този въпрос, чувствам се изгубен и унизен.

Някой беше казал: „Отваряш сутришния вестник и прочиташ „Банда брутални Факти убиха снощи красиватаТеория“. Винаги става така и точно в тези моменти ми се иска да съм чел по-малко:(

Advertisements