Част 1 „Краят на началото“

Камионът спря и пред нашия вход, не изгасиха двигателя – ясно нямам много време, за да довърша историята си. Доцент Пандалиев внимателно напъха огнеупорната торба, закачи я на куката в комина и в момента, в който поставяше капака, металната врата на апартамента му изхвръкна от пантите си. Герберите нахълтаха и за секунди се разпръснаха по стаите на жилището. Бившите служители на родното МВР знаеха как да пипат. Звездите на кепетата им бляскаха в утринния полумрак като забравени въглени, подминати от небрежен пожарникар. Сивите униформи се сливаха с фона на безличните стени, придавайки зловеща гротескност на движещите се в тях тела. Голобрадо момче влетя в кухнята на доцент Пандалиев и с един удар на приклада, право между очите, го повали на земята.

 

–          Ше дращиш, а хайде да те видим кво ще кажеш са, интелектуална гнидо.

Доцентът не го чуваше, той се свести едва в ремаркето на камиона, който друсаше няколко несретници като него по неравен черен път. Пробва се да опипа челото си, но ръцете му бяха свързани с белезниците на краката му. „Значи аз съм най-опасният престъпник на България – човекът, който може да мисли и пише”. Той се изправи рязко и с един прегърбен  скок, като сакато животно, се прехвърли през перилото на ремаркето. Не успя да постави ръцете си напред, бяха вързани, а не и не искаше – той, човекът, беше загубил всичко човешко – честа, семейството и имота си. Оставаше му само голото съществувание, на което край сложи ръбестия крайпътен камък. Повече никой не видя доцент Пандалиев, камионът дори не спря. Никой не видя и останалите журналисти и учени, които изчезнаха в таз хладна есенна утрин.

Очаквайте продължение…

Advertisements