Камба така и не разбра, защо никой не го харесваше на космодрома. Това, че беше джилиаданец и пускаше слуз едва ли беше единствената причина. Много хора от неговата раса си имаха специални обособени места в заведенията на Палада 31 Р и бяха винаги добре дошли. Той често слушаше със завист „Здрасти Моркада, как си днес.“ или „Привет Патлач, от работа ли?“ и не можеше да разбере, защо в най-общия случай винаги му казваха „извинявай, но бързам“ или „съжалявам, но няма места“.

Палада 31 Р беше миньорска колония – клас 3 С или казано по човешки – от този тип колонии, в които всички идваха доброволно, но никой не можеше да си тръгне по собствено желание. Добивът на червен живак и иридий  в дълбоките мрачни катакомби ти докарваше такъв доход, че в най-общия случай, при изтичането на договора „освободеният“ от длъжност миньор имаше пари за руло тоалетна хартия.

Преди да подпише нов, по-неизгоден и по-дългосрочен контракт, той се моташе по космодрома в надеждата да измами десетките охранители или да склони някои от собствениците на транспортер, за да отлети от планетата.

Така че и тук Камба не се вместваше никъде. В колонията имаше пияници, наркомани, садисти, рецидивисти, луди и какви ли още не субекти. Въпреки това, той не можеше да се отърве от неприятното чувство, че е къде-къде по-нежелана компания от тях.

„А може би това е проблемът“ – помисли си той -“просто съм прекалено умен за другите“.

Потънал в мрачни размисли Камба неусетно стигна до кантората си. Табелката отново беше килната на една страна. Той я бутна с една от вендузите си и я окачи на куката. В малкия мрачен кабинет го чакаха стотици папки, стотици имена – единствените му приятели. Джилиаданецът бутна с гръб вратата и се запъти към бюрото си. Във витрините на отсрещния бар съвсем ясно се отразяваше яркия рекламен надпис – „Лихвар“.

Advertisements