Себастиан Брант – набожен, но разумен

Много нещо се изписа по въпроса, но аз винаги действам като албански реотан. Няма да давам личното си мнение – едва ли ще се забележи сред лавината от „за“ и „против“.  Така или иначе, исках да кажа, че в Западна Еропа този проблем е обсъден, а по-късно разрещен преди около 500 г. Ето какво пише по темата през 1494 г. Себастиан Брант в прочутата си поетична творба „Кораб на глупците“:

За попщината

На тоя кораб място има

поне за още двама-трима

глупаци, дето са готови

да се превърнат я в попове,

я в разни пастори, макар

добре да знае млад и стар,

че по-лениви хора няма

от проповедниците в храма …

След като обсъжда негативните черти от характера на църковния клир той дава и съвет:

Сега църковната сланина

е въжделена за мнозина,

ала в свещените огньове

изгарят лошите попове

и по-разумно би било –

наместо туй презряно зло! –

дружина учени глави

проповедта да обнови…*

Мисле, че всичко друго е без коментар, но се сещам как веднъж преди години в едно купе на БДЖ, един човек с брада и келимявака ми разказа доста интересни „бизнес“ подробности за църквата. Дано се осъзнаем…

*Превод: Любомир Илиев, изд. Хр. Г. Данов, 1988 г.

Advertisements