Четата на Волен Сидеров, ден първий, нейде в Средния Балкан, надморска височина – 39 метра.

Димитър Стоянов, задъхано: „Тате, тате, защо ти трябваше да ръсиш тия глупости за чети и войводи, друго си беше в европарламента”.
Волен Сидеров, още по-задъхано: „Капке, капни по едно, че се изпотих чак до чатала.”
Капка: „Няма какво да ти капна вече, а и тука няма банкомат, няма откъде да теглим, за да си купим дори и вода”.
Волен Сидеров, бесен: „Абе вие нормални ли сте, аз знаме развях и на глас тичам народен, чета поведох в Балкана, народа да браня, българщината, а вие само ми хленчите. Ще се разчуе името на Сидер войвода”.
Димитър Стоянов: „Абе ти нали каза, че бирария ще наемем и там ще дигнем бунт, а тя каква стана, чета в Балкана”.
Волен Сидеров, обръща се със замах: „Който не иска, да не ме следва, но аналите на историята ще останат затворени вовеки за него и …”.
Капка: „Само тримата сме, автобусът с активистите закъса на Ихтиман”.
Волен, удря се по челото: „Еййй, ми да ги изчакаме тогава на разклона в колата, че топло стана тук”.
Тримата се връщат на пътя.
Катаджия: „Г-н Сидеров, зная, че сте депутат, аз съм ваш привърженик, но не може да карате без номера, ще се наложи да ви съставим акт”.
Капка, възмутено: „Глупак, та той мина в нелегалност!”
Катаджия: „Нелегалност!?”
Сидеров, бута Капка: „Не, не. Вижте, отиваме в местността „Оборище” на конгрес, водим активисти, ама автобусът закъса и докато ги чакаме се разходихме и хоп номерата, сигурно са ги откраднали гадните цигани, но не е нужно да вдигаме пара, все пак всичко е възможно …”.

Затъмнен хол, тъмни силуети:
Димитров: „Тръгнал е Костов, тръгнал е! Бял ден няма да видим сега”
Костов в ролята на Черен Арап: „Спокойно бе Мите, аз в Драгалевци къв бункер имам…”

Advertisements