Дядо ми Ализандър Глен беше последният загинал космонавт от първия пилотиран полет до Марс. Въпреки, че мисията към Червената планета беше планирана повече от десетилетие и „Арго” излетя едва на 13 ноември 2022 г., нещата се объркаха почти веднага след старта, а после взеха непрогнозиран от никой обрат. Сега, когато косите ми са посивели от годините, на 1 януари 2101 година отварям заветната капсула на дядо. Прочетеното ме кара да се усмихна дълбоко в душата си – откачен старец. Но преди да ви споделя съдържанието, нека набързо да ви прочета откъси от мемоарите на баща ми, за да си поприпомним историята.

„На 7 юни 2023 г. „Арго” навлезе в орбита около Марс с екипаж от шест души – Алезандър Глен и Мариса Тейлър (САЩ), Юрий Ковальов и Таисия Терешкова (РФ), Джон Байерли (Великобритания) и Шарлоте Куансо (Франция). Два дена по късно, на 9 юни, корабът се приземи безаварийно в долината Гиза[1] и се подготви за едногодишен престой, но никой тогава не подозираше развитието на нещата, а спасителната капсула напусна Червената планета на 8 юли същата година само с двама души на борда.

Екипажът имаше пет основни задачи: инсталирането на биоферми в надуваеми балони, събирането на минерални проби, сондирането на микробиологичната среда, търсенето на твърда и течна вода, проучването на долината Гиза. Последната мисия беше доста спорна и повечето от учените в космическия център „Хюстън” си правеха шеги за зелени човечета и смятаха, че това е неоправдано разходване на ценни сили и ресурси. От Белия дом и Кремъл, обаче, им напомниха, че 20% от експедицията се финансира от медийни реклами по време на 12 часовите излъчвания от живота и работата на космонавтите и всички изследвания могат да се проведат с успех в този район, но интригата трябва да бъде запазена и за зрителите на земята.

Интригата наистина се запази! На 29 юни, при провеждането на геологични сондажи около прочутото Лице от Марс, Ковальов и Терешкова бяха поразени фатално в следствие на малка експлозия с неясен произход. Техните колеги и цялото население на планетата слушаха как агонизират в продължение на 27 минути, докато баща ми и британеца се пробваха да преодолеят в пясъчната буря с второто бъги четирите километра от кораба до Лицето. Те разбира се закъсняха, а когато стигнаха до мястото на инцидента, бурята беше толкова силна, че самите те се озоваха в положение за спасяване. Аз и всички земни зрители виждахме само кафяв фон от бързото движение на пясъка и чуваха ужасяващо пращене, нечленоразделни фрази от разговор, човешки възклицания и ужасяващ вой с неясен произход. Най-голямата изненада дойде след утихването на вятъра след около час. Байерли беше загинал в следствие на пробив във визьора на скафандъра, лицето се виждаше през пробива, а баща ми извади отвътре малко парче силикатова руда, което буквално беше нацепило предпазните стъкла на скафандъра. Тройното „погребение” обаче си заслужаваше, защото то промени историята на Земята. От силния вятър и от експлозията се беше разкрил фрагмент от металическа структура. Баща ми бръщолевеше несвързани неща, когато от Хюстън изключиха живото предаване. Но вече било прекалено късно и дядо ми показал пред близо два милиарда зрители по цялата планета малка инсталация с неземен произход и няколко артефакта, продукт на разумно същество, с доста странна форма и неясно предназначение. След тежки обсъждания, световните лидери взели решение, че проучването на обекта трябва да става при пълна прозрачност. Това не се случило, защото след около седмица Тейлър изчезнала безследно в района на „пирамидите”, а на дядо ми и на французойката било наредено незабавно да натоварят откритие до момента артефакти и да поемат към Земята. Според баща ми, „Арго” излъчва последния си сигнал две седмици по-късно на 22 юли 2023 г., а заедно с него пропаднало завинаги и „Златното руно”, открито от експедицията. Съобщението било кратко: „Няма да позволя това да се случи…”

По същото време 78-годишният тогава Ричард Брансън взел едно решение, което доста ускорило хода на историята. Той основал Mars Virgin, вложил в новото акционерно дружество 90% от капитала си и шумно обявил курс към Червената Гиза. Татко пише, че ако това се случило десет години по-рано, щяло да се сметне за старческо слабоумие, но през 2023 г. много хора последвали примерът му, а акциите на новата компания буквално взривили борсата. Марс Обзървър поел към Червената планета на 1 януари 2025 година, което накарало световните правителства и много компании да се замислят върху бъдещото си присъствие на „необитаемата планета”. Ставало въпрос за бъдещето на човечеството и кой ще усвои пръв неземната технология. А Брансън направил точно това, подпалил фитила и обявил „правото на първия”, използвано досега от всички изследователи от Великите географски открития до ден днешен. Вестниците раздухали огъня: „Брансън посяга на Марс”, „Тайни технологии в ръцете на милиардер”, „Кой ще догони Девицата” и т.н.

Това принудило ООН да вземе спешни мерки и да регламентира космическото право, но досега организацията нямала никакъв опит, като изключим напъните на един ситен налудничав човек от България на име Соломон Паси. Въпросът с космическото право бил разпъван близо година по безплодни кръгли маси, но успешното кацане на Марс Обзървър, който попаднал заради грешка на 160 км от Червената Гиза, и излитането на китайския „Шан Джоу” 9 пришпорили значително нещата. „Правото на първия” било признато, но в рамките на пропорционалната територия на всяка една държава. Обект на пълно „право на първия” оставали еквивалентите на земните водни пространства, които не попадат в зоните на държавно влияние. Така всички, освен Държавата Израел, останали доволни, а за последната бил направен специален анекс, че като космическа сила може да ползва разширение на „водните си граници” в размер от 68 морски мили. Така официално с гласуването на Международния закон за усвояване на космическите територии на 16 ноември 2025 г. започна нова ера в историята на човечеството – космическата.

Баща ми разказва още: „Нещата се развиха светкавично, почти като в първите десетилетия на XV в. когато стотици, а по-късно и хиляди авантюристи поели към Новия свят. В търсене на тайните на изчезналата извънземна цивилизация до началото на 30-те години се включили осем държави и три частни корпорации. През 40-те, освен тайни оръжия и съкровища, започна да се попълва Менделеевата таблица с редица полезни и ценни изкопаеми и макар никой да не откри нищо сериозно около Долината Гиза, от време на време, се появяваше някоя случайна муха, която да разпали интереса към темата. Разбира се, появиха се и откровени фалшификати, които въпреки очевидните си недостатъци, разпалвали с пълна сила Червената треска. На 1 юни 2041 г. за Червената планета заминал и първият изцяло частен фамилен кораб на холандското семейство ван Хутен. До този момент в Право на владение влезли петнадесет държави, деве корпорации, 112 души, извозени от Върджин Марс и 3021 души влезли във владение с посредничеството на сонда или марсоход.

Индустриалният възход на 40-те беше невероятен, защото световната икономика успя да смени за по-малко от десетилетие основните си приоритети. Военнопромишленият комплекс даде главни насока и ракетостроенето, и военната авиоиндустрия в най-милитаризираните държави започна да работи изцяло за новите инициативи. Още повече, че САЩ, Русия, Великобритания, Иран и дори Северна Корея постепенно се убедили в безсмислената безчисленост на скъпите си ракетни арсенали и започнали да използват ракетните двигатели на своите ракети-носители, за да не изостават в надпреварата. Гражданското машиностроене не изостана и авиационните, автомобилните и заводите за тежки верижни машини се преориентираха изцяло в производството на модули, марсоходи и тежки влекачи. През 2037 г. руснаците първи започнаха да предлагат частни решения за влизане в право – марсоходи Байкал с ракета носител Протон и домашно дистанционно управление чрез радиотелескоп.

След откриването на Хелий 4 и Хелий 5 най-богатите в света частни и държавни компании – енергийните, също смениха курса. Никой не е предполагал, че ерата на петрола ще свърши само за десет години, но BP, Шел, Шеврон, Коноко и другите мастодонти спряха да дълбаят в океана и се ориентираха изцяло нагоре.

Фондовата борса изживяваше втори разцвет – появиха се множество нови компании, които предлагат всякакви видове услуги, свързани с проучването на космоса. Изработването на инвентар и оборудване за дълги пътувания и автономен престой – биостанции, пречистватели, радиоантени, храни, софтуер, леки конструкции и какво ли още не. Много рязко, за по-малко от година, главните инвестиции се прехвърлиха от петрола, цветните и черните метали към деривати в космическата индустрия. Науката, особено практична, изживя сериозен прогрес – появиха се много откачени, но практични идеи и след инициативата на Индия по овладяването на Луната през 2042 г., полетите в космоса станаха нещо обичайно. Разбира се, не се мина и без инциденти и стотици хора намериха смъртта си в необятния космос и марсианските пясъци. Смъртта не уплаши никой и през 2045 г. 37% от БВП-то на планетата беше ангажиран пряко или косвено в овладяването на космоса.

През 2050 г., когато се роди моя милост, бил пуснат в действие първият атомен кръстосвач на името на „Ализандър Глен”, а паметниците на дядо ми били повече от тези на всички американски президенти взети заедно. Кръстосвачът започнал да доставя редовно стоки от първа необходимост, оборудване и хора. До средата на десетилетието САЩ и Русия разполагали с по 3 подобни кораба, Китай, Индия, Германия с по един, а Великобритания, Франция, Италия и още 9 европейски страни пуснали още един, с което полетите до Марс станали по-редовни отколкото трансатлантическите пътешествия в средата на XIX в. Откакто аз имам съзнателни спомени, космическите пътувания бяха нещо обичайно, както пише в любимите ми ретро романи – като да вземеш самолет от Лондон до Ню Йорк. И всичко това, като си мислих тогава, заради неукротимата воля на човечеството да се развива и да върви напред. В последствие, когато отворих възпоменателната капсула на дядо ми, светогледът ми се обърна на 180 градуса, а в душата ми заседна въпрос, който още не мога да разреша.

В титаниевата капсула, съхранявана при нотариус Исак Нисим в Ню Йорк с инструкция „да се отвори от най-близкия ми роднина през 2101 г.”, имаше прилежно навити на руло хартиени листове. Нотариус Нисим ме настани удобно в една от стаите на кантората си и с любезен жест се оттегли. Започнах да чета.

„Мило мое момче, държиш в ръцете си моята изповед, изповед за едно ужасно престъпление, което замислям отдавна и съм убеден, че ще успея да извърша. Всяко престъпление си има мотив, а моят мотив е повече от ясен. Руснаците успя да изпрати човек в космоса през 1961 г., ентусиазмът и състезателния дух беше страхотен и през 1969 г. американците кацнахме на Луната, 1971 г. русанците достигнаха Марс. В последствие, без да разбират, че в космосът е бъдещето на земната цивилизация, бюрократите и белите якички започнаха да намаляват бюджетите – за тях аеронавтиката и космонавтиката бяха просто част от предизборните кампании и рейтингите. Миналият понеделник – 12 август 2018 г., изстрелването на „Арго” бе отложено за трети път с 24 месца и аз вече реших окончателно – ще действам, ще създам една легенда, за да налея малко адреналин във вените на скапаните чиновници. Знам, че това, което върша е престъпление, но един ден човечеството ще ми е благодарно. Утре 21 август 2018 г. имам среща с мексиканците. Те ще „очистят” дизайнера Ник мак Камарън, който изработи за мен „извънземния” инвентар. Лудо хлапе, много е добър, никой няма да заподозре фалшификациите, а за експертизите – експертизи няма да има, защото няма да позволя това да се случи. Подозирам, че изпълнението на този план ще ме превърне в най-големия сериен убиец в историята на космонавтиката и аеронавтиката, но прогресът изисква жертви. Когато отвориш това писмо, трябва да прецениш, по това което се е случило, дали съм престъпник или герой или по-добре предай това съобщение на медиите – нека обществото прецени, как да ме съди. Постъпи както прецениш, но щом четеш това, значи съм успял и искам да придвижиш възмездяването на семействата на моите жертви. При нотариусът има инвестиционни инструменти, разпределени в шест сметки. Погрижи се те да стигнат до наследниците на жертвите.

Е това е – прощавай и нека Бог да ми е на помощ!

П.П. Ако планът ми не успее, вероятно няма да четеш това, защото белите якички ще са пуснали в действие атомните куфарчета.”

„Да, откачен старец! А сега аз трябва да решавам тежкия жребий. Да разруша един мит, да очерня един герой. Е да, ама не – жребият още не е хвърлен”.

Вдигнах масивната слушалка на античния телефон и повиках нотариуса.

–         Г-н Нисим, при вас за управление има шест сметки, на каква стойност е всяка една от тях.

–         Това са акции в различни предприятия на НАСА и РАКА и всяка една от тях е за на 250-300 милиона долара.

–         Уау, добра инвестиция! Моля Ви, ще Ви дам списък на шест лица. Издирете роднините им по пряка линия и осъществете прехвърлянето и на шестте дяла.

–         Г-н Глен, а капсулата?

–         Капсулата, капсулата! – Със сигурност щеше да е най-големият връх в журналистическата ми кариера. Но аз обичам легендите. – Капсулата се превърна в тежък жребий. Затворете я при същите условия до 2201 г., нека друг да реши какво да прави с нея.

Все пак всички имаме нужда от герои.


[1] Наречена така заради пирамидалните хълмове в района.

Advertisements