Или за това как българските издатели четат Евангелието

Този път не за политическата, а за издателската наглост ми е думата. Понеже напоследък са зачекнали господата от книжовния бизнес темата за авторското право, добре е да им се припомни, че въпросният нормативният акт не е създаден с цел да обслужва частните им бизнес интереси, а да осигури интересите и правата на всички участници в системата на книгата.

Но да си дойдем направо на думата! Купувам вчера за подарък „Български народни приказки” на издателство „Хермес”, отварям на гърба на титулната страница и А…!? Какво да видя там? Ами, там гордо се мъдри следното предупреждение: „Всички права на тази книга и библиотека „Имало едно време” са запазени. Текстът или откъси от него (болдът мой), както и търговската марка, не могат да се възпроизвеждат без съгласието на издателя”.

Подчинените на господин Вартоломеев, който в моята „Зоология на българските издатели”[1] заема ролята на възрастния хипопотам, обаче, са прочели само чл.3 от ЗАП – „Закриляни обекти”, но са забравили да погледнат следващия чл.4 – „Изключения”. Там изрично е посочено, че: „Не са обект на авторското право:

1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;

2. идеи и концепции;

3. фолклорни творби;

4. новини, факти, сведения и данни”.

Тоест, когато става въпрос за Български народни приказки, „текстът или откъси от него” МОГАТ да бъдат възпроизвеждани ежеминутно, ежечасно, ежедневно без ничие съгласи, разрешение и одобрение[2]. А ако някой твърди обратно, можем да направим две предположения:

1.Въпросните приказки не са продукт на народно творчество и само подмамват клиентите, удряйки по националното им самолюбие;

2.Той е откровено нагъл и заслужава да бъде подведен под отговорност за въвеждане в заблуждение.

П.П. На предната корица на въпросното издание се мъдри момък в келтски одежди с двуръчен меч в ръце: . Последното е проява на двоен лош вкус – на издателя, че не е съобразил графиката на корицата с темата на книгата и мой, защото я купих.


[1] Предполагам, че повечето от вас ще се досетят, кои са младият хипопотам, жирафът и лешоядът, но затова някой друг път. Искам да подчертая, че не става въпрос за обида, а за метафора – важното е, че щом имаме джунгла, трябва да имаме и обитатели.

[2] Не трябва да се забравя, че повечето от стабилните издателства в България, започнали дейността си в началото на 90-те г. на XX в., има за какво да се червят по отношение на авторското право в началния период от съществуването си.

Advertisements