Едуард Успенски. „Надолу по вълшебната река“, там някъде на юг се намира и Бълхария.

Имало едно време една кула. Тя не била нито високa, нито черна, нито страшна, а по-скоро крива и ниска, надвиснала от малка скала над река Кална бара. Нейната нестройна каменна снага едвам, едвам се задържала вкопчена отчаяно с два порутени зида към цитаделата на негово височество цар Тиквоглав IV Шашкънин – владетел на Бълхария. Викаха я Стражевата кула, защото в нея се помещаваха вратарите[1] на престолния град Велико Тръново, а и самият пръв началник на дневната и нощната и на явната и тайната стража – жупан Цвятко. Жупан Цвятко беше дясната ръка на царя, защото многократно беше спасявал честа и живота на короната, разкривайки множество подмолни заговори, още преди дори да са се избистрили в главите на царските недоброжелатели. С времето през кулата, за кратко или за по-дълго, се отбиха мелничарят, даскалът, джамджията, бакърджията, гайтанджията, бъчварят, касиер-бирникът, абаджията, сеирджиите от местната кръчма… и затова кулата беше по-известна сред гражданите на Престолнината просто като Зандана. От Зандана винаги идваха легенди и тези, които се осмеляваха да ги разказват, па и тези дето слушаха, винаги даваха по едно ухо и по 100 езика та Жупан Цвятко повече се радваше на черната си слава и сплетните, отколкото да преследваше злите езици.

Така стана и с историята на симидчийчето Станчо, което чуло подочуло това-онова докато носил сутринта на Видовден хляба на стражите. Бутнало то с гъз тежката вратня  на жупанската трапезария и като се обърнало, за малко не изпуснало подноса с топлите питки. Жупанът крещял неудържимо докато държал за брадата един доста поопърпан пътуващ чародей (вълшебник).

– Ти чуваш ли се бре 303 златни гроша за вълшебно кълбо, аз да не съм Велко Чорбаджи, отде да ти взема толкоз злато. Хълцайки и хленчейки, чародеят обяснявал безутешно, че планинският кристал е скъп, че шлифоването е още по-скъпо, а пък за омагьосването му можело да се направи лек отбив от цената, ама всевиждащото кълбо все пак си било скъпа работа. Докато Жупана смятал полугласно колко пари ще трябват за наблюдението на престолнината, трите град, шестте села и осемнадесетте паланки на царството, Кольо Кривийот, по стар навик, ритнал с тежкия си подкован ботуш вратнята и нахълтал в трапезарията. Масивните обковани с желязо дъски хласнали по тила Станчо и той изпаднал в несвяст, но за по-малко отколкото другите си мислили, та чул всичко, дето не трябвало да чува. Свестил се той, мижейки на земята, някъде между момента в който жупана едновременно се карал на Кольо, че 100 пъти му е казвал да не влиза така, че симида се е оцапал и че тоя шарлатанин-вълшебник…

Скоро данданията утихнала постепенно и жупанът наредил.

–   Води го тоя в мазата да поразмисли и да посмята, че аз се помешах, събери симида и кажи на онова говедо да доведе шарлатаните от панаира.

–   Кое говедо?

–   Пуффф, на Куцийот.

–   Ааааа…

Минало се не минало малко време и Борето Куцийот, по стар навик, ритнал с тежкия си подкован ботуш вратата на трапезарията, която била и спалня и канцелария на жупана, и поплясквайки ги зад вратовете, набутал вътре една сган от хора облечени с шарени пижами, чалми, накити и прочие.

– Така, така. – прокашлял се тежко жупанът. – Кой от вас, прасета ненагледни, ще ми бъде полезен и кой не?

Още преди да са чули за какво иде реч чародеите, въртейки лудо очи и ръкомахайки с широките си ръкави навсякъде, започнали да се сочат един друг и да викат  – Той…- Той … – Той…

–   Млъкнете и ме слушайте внимателно! Негово величество Тиквоглав IV, вечна му слава, нареди да стегнем малко, кой коланите, кой поясите. Хазната е празна, хамбарите също. Селяците ядат по две-три купи соева каша на ден, не искат да работят по мръкнало, търгашите дават само половината от печалбата, занаятчиите не дават напред на Двора, а и навсякъде – по села и паланки, по кръчми и чаршии – сплетни и брътвежи срещу негово величество – криза е, трябва да се вземат мерки и да се сложи край на всичко това. Ама, като как ги виждам аз нещата?. Трябва да ги чувам и да ги виждам денонощно, ха тръгне да яде втора купа каша – шамар зад врата, разпрегне воловете веднага след залез слънце – плесник по мордата, прибере един грош в касата, па изхарчи втори – шамар зад врата, направи десет грънеца па не дава ни един за царската изба – пестник по мордата, развърже си пиянския език бой по кратуната.

Всички в залата се умълчали и заоглеждали уплашено, но жупанът не им дал и глътка въздух.

–   Много от вас, мерзавци, твърдят, че могат да виждат в бъдещето, че правят от калта злато, но за второто по-късно. Кой сега от вас, кучета крастави, ще ми каже как да виждам навсякъде не в бъдещето, а в настоящето – сега и навсякъде от Цапнидупково та чак до мърлявите хижи на Кално дере …

–   Има едни кристални сфери от Кьорландия … – тръгнал да говори един от чуждоземните магове, но Цвятко дал бърз знак на стражаря и една тежка сопа го прекъсна малко грубо.

–   За кълбетата разбрах, нооо… кой ще предложи нещо друго.

След като не последвал отговор жупанът се разбеснял нашарил ги с една дряновица и заповядал:

–   Води ги в най-влажната тъмница и …

–   Аааа, мааа, ние, такова, имаме само една…

–   Води ги в тъмницата, лисни на оня червяк една кофа вода и го върни при баща му.

–   Ъъъъ, кое да направя първо.

Жупанът изпухтял залял Станчо с кофата и го повел за яката към чаршията. Момчето едвам докосвало земята с върховете на цървулите си, когато в началото на чаршията Цвятко внезапно се спрял. Той забелязал в една от нишите между дюкяните клетки за птици и табела „Врани-бостански пазачи. Дреисирам”. Попитал собственика:

–   Ти откъде си и какво предлагаш?

–   Аз идвам от Север и съм потомък на опитомители на птици. Чух, че тук имате страшна напаст от вредители по бостаните и тиквените полета и дойдох да ви избавя. Птици продавам.

–   Е как бе, кратуно тиквена, птици ще вардят бостаня?

–   Ваша светлост, враните ми са специално обучени, а и са доста уми. Взимаш една и я пускаш, след като е свикнала с теб. Лети тя над бостана и се връща при теб. Чукне веднъж с клюн – съседът ти се е полакомил и къса от твоите тикви. Чукне три пъти – да, Пандо от Кацова махала, после пак литне. Върне се, чукне два пъти по масата – крави са влезли в бостана, три пъти – диви прасета и т.н., а стопанина винаги знае, без да си дава много зор, какво става в имота му и може я на пазар да иде, я сено да окоси…

–   А колко чини една птица?

–   Десет-двадесет пари, а ако вземеш за пет гроша, ти давам две от мен. Сега съм научил дузина да проверяват зряла ли е тиквата, става ли, каца на нея и чука…та ви казвам…

Тогава жупана сякаш онемял, оглушал и ослепял. Питал механично на какво могат да се научат враните и след като оня му казал, че с малко зор учат всичко, пуснал сина на симидчията, сам грабнал няколко клетки и повел след себе си чародея с останалите към Зандана.

– Хъммм… изсумтя Бай Прокопи.

–   Така ми го разказа сам Паро Кундата, който оня ден ходил да цепи дърва във фурната и подочул как Станчо го разказва на Недината Гина.- Каза почти на един дъх селският бозаджия.

–   Хъммм. – въздъхна отново Бай Прокопи и замахна с бърсалката, за да изгоди една врана от сушеното тиквено семе, постлано до вратнята на кръчмата – Не е на добре тая работа.

–   Ако Жупана е взел всички гарги да пази тиквите на Царя, чумата да го тръшне дано, то ние пак ще трябва да забиваме плашила и да плащаме на пъдар… – Измрънка бозаджията и подкара впряга.

Черната птица постоя още малко на кола пред кръчмата, повъртя глава па отлитна. Няколко дни по-късно бозаджията спря да разнася боза и никой не разбра къде се е дянал. Когато се появи отново, видимо изпосталял и пообрулен, той основа първия в царството браншови клуб Бозаджии в подкрепа на короната. Така в малкото царство, в малкото господарство се зароди една много силна връзка между Цар Тиквоглав и поданиците му, които освен по-коленопреклонни станаха и по-мълчаливи и по-тихи та така и до днес, ако минеш от там – не се спирай, с никого не говори, мълчи, мижи и си отивай, защото иначе във приказката ще попаднеш ненадейно, а хората са казали, уви:„от приказки глава боли”.


[1] За сведения на всички зли езици Кольо Кривийот и Борко Куцийот, независимо от външния си вид и лошата си репутация, бяха много добродушни и праведни хора. И ако се е случвало да се оплаче някой от счупен пръст, ръка или крак, то ще да е заради влажния климат на Велико Тръново или заради хроничната остеопороза сред населението, а според Георги Полимер, зидарите на Стражевата кула объркали стълбите и наклона, но това е друга история (б. м. – хрониста).

Advertisements