Имало едно време в едно далечно царство, в едно старо господарство една кръчма. Тя била забутана през девет планини в дванайсета, през 8 реки в 13, в едно малко село, сгушено в покрайнините на дъбова гора. В кръчмата, която всъщност била най-обикновена бира скара, работил кръчмар. Но това не бил какъв да е кръчмар, а горд питиепродавец с цели три висши образования. Викали го Прокопи Искренов, на кратко – Бай Прокопи. Не че можело да се разбере по дрехите, че бил нещо по-така – плешива лъскава глава, бяла престилка и мазна кърпа на колана, но го издавали големите увеличителни стъкла, които носел над носа. А зад широкия излъскан тезгях, наред с табелките „бира плюз две кювте – 2 и 50 гроша” и „пий на сфоя отговорност” се мъдрили три обрамчени и оплюти от мухи дипломи. От тях ставало ясно, че Бай Прокопи е висшист-специалист по Класическа филология, бакалавър по Публична администрация и магистър по Право на безправните.

Много хора зяпаха тапиите и се чудиха, не защото не вярваха на очите си, а от уважение и преклонение. Та в малкото горско село нямаше университет, нямаше дори и училище, само клуб за пощенски гълаби, в който дечурлигата киснеха след паша. Нямаше университет и в Тъмнидупково – най-близкия град, а Бай Прокопи беше ходил чак до Престолнината, където благодарение на бащиното имане беше се изучил. Много беше той видял и много препатил, та всички, кой каквато грижа имаше, все „Айде жена, ще ида при Бай Прокопи за съвет” и буф – право в кръчмата.

–         Кравата нещо не пуска мляко бе бай Прокопи – питаше го един.

–         Според Хезиидиот, една субстанция не се трансформира в друга, – отговаряше той – Дай на кравата да пие мляко и после ще доиш на воля.

–         Бреее… цъкаше  човечеца – много чело много знай. И хукваше към мандрата с празния гюм.

–         Абе боляринът от Голямата вила натисна дъщерята и после не я взе – пита друг.

–         Оооо, ожени я в Бъркочево, кой ти знае там чиста ли е нечиста ли е, пълна ли е празна ли е. И човека стяга зестра и чеиз и тича в Бъркочево, щото знае се: булка ли е, нива ли е, кесия ли е – при болярина от Голямата хижа празно нямаше.

И тъй съветваше той хората ден подир ден, от сряда до неделя, подпрян на тезгяха или бършейки с мазната кърпа големите калени халби. Но най-интересно ставаше в понеделник на обяд. Тогава от Тъмнидупково пристигаше глашатай-вестоносец и гръмко сред облаците пътна прах, които се сипеха от плаща му, ревеше на селския площад царските заповеди, новите такси и вестите от царството.

– Поради кризата и поскъпването на разходите по събирането и употребата на дъждовна вода, Негово височество цар Тиквоглав нареди да се увеличат таксите за пробиването на кладенци и поставянето на изворни чучури.

– Вчера на пътя от Престолния град до Цапнидупково, край село Криво дере беше обран мандраджията, крадците не бяха заловени, но се подозира, че става въпрос за организираната престъпна група на бившия първенец по мятане на копие Мармаладжо. Жандармите водят разследване.

– Реклама: Медените питки на Дядо си обиколиха вече нивата – време е и вие да вземете от тях. Полезна за хора без зъби и социално слаби, които нямат пари за зъболекар и протези. Търсете в местната кръчма.

– Помогнете на Малката кибритопродавачка. Всеки закупен кибрит в царството ще помогне да купим обувки за зимата на малкото момиче. Така, всички заедно, ще създадем една красива приказка. Кампания на Първия министър на негово царско височество. Цена на кибрита без ДДС – 1 грош.

– Дайте чаша вода, че прегракнаххх.

– Застрахователна компания „Лъв”, съвместно с гилдията на свободните пазачи от Криво дере предлагат  нова застрахователна услуга „Пътувай безопасно” вече и на половин цена. Според представител на компанията, така броят на опасните пътувания със сигурност ще намалеят.

– Поради липсата на достатъчно престиж, царският двор взе решение да закупи 20 нови карети, които да обслужват сюзерена, семейството и двора. Старите карети ще бъдат обявени на прозрачен търг, в който ще може да участва всеки жител на царството. Според пресцентъра на двореца, новата мярка ще увеличи шансовете на принцеса Грозиета за успешен династичен брак, което може и да сложи край на разразилата се криза.

– Последна новина – викна глашатая вече на пътя за обратно. – Заради бюджетния дефицит царският бирник ще минава вече два пъти седмично. Царската хазна приема вече и преносим битов инвентар, керемиди и тухли, умрели животни за екарисажа и …

Защо ли бягаше? Никой от селяните не помръдна от мястото си.

–         Ти имаш ли керемиди бе Кочо, а ..

–         Ааа…, какво каза накрая глашатая за труповете

–         Абе зъби приемат ли …

–         Да питаме Бай Прокопи – той знае.

И всички дружно хукваха към  „Пробития галош”. На въпросите Бай Прокопи отговаряше по философски – не така отгоре, отгоре.

– Вземете си първо по едно и мене ме слушайте, няма да се оправи тая работа. И кмет да ме направите и настоятел, аз ги знам тия работи, не отиват на добре нещата. Ето на, щом кибритопродавачките го закъсаха, а газените лампи поскъпват, къде ще му излезе края. Но от нашто царство по-велико няма, шото е първото… Наздраве… първото царство тука тъй по тия земи, а и Кочо ей го казан прави, мене ме цака, а пък аз тук за вас всичко – майка и баща. Обърни наденичките, бе келеме, ше те… Та за какво, а да наздраве. Политиката е голяма игра ви казвам, но тия обири не са с нея свърза… и така докато не се пресушеше и последната халба и газеничето не угаснеше.

Селяните се прибираха по мръкнало в порутените си къщурки и мислеха… „Ей няма работа, няма и пари, ей го утре и за две бири няма да имам, а Бай Прокопи, Бай Прокопи на вересия не дава – все пак не е случаен човек – висшист е, голяма работа.

И тъй заспиваше във вторник малкото селце, в далечното царство, сгушено в полите на стария Балкан, който отдавна спеше спокойно, без да е запомнил ни могъщите царе ни старите царства.

Advertisements