Текст: На който не му изнася в цирка, да си обира крушите!

Бойкобас Борибас метна нервно в ъгъла непродадените билети. „Мдаа, циркът не отива на добре”, мрачните мисли минаваха една след друга като буреносни облаци в натежалата му глава. Той се загледа в полумрака на разхвърляния фургон. „Нещо трябва да се промени! Едно е да викаш гръмогласно пред касата и да привличаш хората, съвсем друго е обаче когато те седнат по пейките и видят, че трупата не струва пет пари”. Приходите ставаха все по-мизерни, разходите все по-големи: овес за старите понитата, банани за младите маймунки, банички за ненаситните монтажисти, храна за тлъстите котараци-въжеиграчи и тн. и тн. Европейското турне също пропадна с трясък и то какъв. Шатрата се напълни, хората с костюми – не какви да е, седят, чакат с нетърпение и … Шоуто започна, но само как!? Още в началото на номера с русалката от публиката се изправи една жена и гръмогласно се провикна на перфектен английски:

–         Това не е русалка, та тая дори не умее да плува. Да танцува – да, но не и да плува.

Борибас веднага я позна. Това беше една от бившите гимнастички на трапец, която той така лекомислено изостави преди няколко години. Това обаче нямаше никакво значение, всичко се сгромоляса, хората метнаха пуканките и захарния памук и с гръм и трясък си тръгнаха. „Не изкарах пукнато евро, а разходите си вървят”.

Цирковият уредник си сипа двойна доза парцуца, разгърна едно спортно списание, но и това не изгони мрачните чудовища на провала. „Русалката е бита карта, дори в нашенско вече няма да мога да я пробутам за жената-риба. Но кой да я замести?” Рокадите не бяха силната му страна, кадри липсваха – кофти материал. На всичкото отгоре бившият клоун Сергей постоянно тръбеше наляво, надясно, че Борибас и трупата му са некадърници и мошеници. Фокусите вече не можеха да привлекат дори старите баби в цирк „Българан”, а разходите си вървяха безспир.

На всичкото отгоре една групичка нагли хлапета постоянно прескачаха през оградата, вмъкваха се под шатрата, гледаха без пари изпод седалките и от време на време измъкваха по някой портфейл от зрителите. „Знам ги аз кои са и така ще им издърпам ушите, че свят ще им се…”, разлюти се в размътените си от ракията мисли цирковият уредник, „ще сложа камери навсякъде и пиле няма да може да прехвръкне – гледаш – плащаш”. Циркът обаче се празнеше от ден на ден, ето миналата седмица метнаха яйце по Нико Щангата, а той една хилка, как да не му се присмее човек. И природозащитниците пискаха, че мъчил животните и изобщо – мъка.

–         Сетих се, изгърмя гласът на Борибас в празния цирков фургон.

„Ще махна Нико от щангите и силовите, ще ги дам на бате Аню пазача и ще го назнача за русалка. Да, мъж-риба досега никой не е виждал! Циркът ще се пълни”, мислеше си той докато огнената вода го унасяше в невротична дрямка – „а ако магьосницата Кристалина си вземе разрешителното за приложни магии, и ново европейско турне може да…, парите ще потекат, но полека! Криза е…”. Борибас захърка тежко върху разхвърляното си бюро и му се присъни, че напуска завинаги цирк „Българан” под бурните аплодисменти на тълпа от хора със зашити уста. От сцената тъжен и със сълзи на очи му махаше неговият баща – старият Карабас Барабас.

Януари 2010 г.

Advertisements