Дори и с новите технологии, винаги има опасност да дерейлираш:)

Возя се сутринта в претъпкания стар трамвай и дремя. Не забелязвам нито хубавите момичета, нито изнервените пенсионери, които се бутат и мрънкат. Спираме в задръстването и по пътното платно ни настига автомобил без водач. Понадигам се и си викам „Сигурно е от английските, с волан отдясно и затова не виждам шофьора. Поразтърквам очи опулвам се, но не – водач няма. И каква ти английска – стара раздрънкана и ръждива волга, волга ама с емблема на мерцедес и с алуминиеви джанти. Викам си на акъла: “Булевард „Мадрид“ е наклонен, сигурно са я забравили изключена от скорост и тя се е спуснала по инерция”. Доближавам се до стъклото и гледам с интерес. Не, няма такова нещо. Колата си беше спряла като трябва в лентата, двигателят ръмжеше и чакаше зелената светлина. Отзад се возят двама души и оживено спорят, карат се даже. Единият по-слаб с бузки като на борсук и очила, а другия як, с тежък бичи поглед и масивна челюст.

Тръгна трамваят, тръгна и волгата – брее, странна работа, ще се утрепят тия двамата. Отварям прозореца да им подвикна да внимават, но вместо това ме блъснаха крясъците им.

–        Аз смятам, че, ако завием отново наляво, в крайна сметка ще стигнем напред и надясно.

Волгата криволичи ама се движи напред. Отново червен семафор, отново скърцане на спирачки и тромавата машина спря.

–        Аз пък мисля, че след като се движим в столицата, АЗ трябва да определя накъде да тръгнем. Ще поемем надясно, пък където стигнем – стигнем. – Заяви авторитетно онзи с бичия поглед и си кривна леко главата настрани.

–        Аз смятам, че след като се возя по-отдавна в тая машина и тъй като е руска марка, трябва аз да определям курса…

Отново тръгнахме и чак тогава видях, че след волгата тичаше още един господин. Висок, кльощав с орлов нос и корона на главата. Той панически крещеше.

–        Ей не ме забравяйте и аз искам да се возя. Всеки път обаче когато настигаше колата, аха да се качи и короната му се катурваше на земята. Той се наведе да я вземе, а Волгата тръгне и мине сто метра по булеварда.

И така по цялата дължина на парка „Заимов“. Брее, ама кой я кара тая кола? Накрая вече, преди да минем, тя зави по рязко, леко чукна едно претъпкано кошче на тротоара и го откърти, после пак се върна в средата на платното. Двамата продължаваха да спорят и да се карат, без дори да забележат инцидента. Аз възмутено им подвикнах през прозореца:

–        Абе, момчета ще се утрепете, слезте от тая волга и се качете при хората в трамвая. Той ще ви закара на правилното място.

Юни 2009 г.

П.П. Както рабрах по-късно, момчето с очилата слезло и оня дал с бясна газ напред. Дано не сгази някой, така като се е разбързал.

Advertisements