hristo_botev.gif

Предвид ситуацията в страната искам да кажа нещо на г-н Сергей Станишев и неговите министри на транспорта, образованието, икономиката, здравеопазването, вътрешните работи и др. Ще го направя посредством гениалните слова на поета и борец за свобода Христо Ботев!

В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, –

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, –

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни –

крещим: „Хайде на Балкана!“

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий… вий сте идиоти!

Избрах това послание, защото вчера се напих зверски и за пореден път дискутирах с приятели злободневните теми: липсата на морал и доблест у управниците ни, озлобяването на хората, интригантсвото, желанието да забогатеш на всяка цена по най-лесния начин. Сред редицата важни проблеми, които си мислихме, че можем да разрешим, присъстваха темите за БДЖ, за това, че всичко у нас се прави след като падне кръвнина и така… Примерно на моя събеседник в бурята онзи ден е паднала козирката на входа му. Жертви няма, няма новина, няма шум. Но така е ! Напихме се, побихме се в гърдите, а днес сме меки като кашкавал, болят ни главите и сме още по-бедни от вчера, но нищо – поне се чувствам освободен от жлъчта, с която ме заливат медиите, колегите ми и въобще околния свят. И накрая: Господин Станише – народът не дели душманите на свои и чужди, за него те са си все душмани.

Advertisements