ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БАЙЧО

ac77578a05.jpg

Днес е трети март – светъл празник, юбилей. Ако бях Божидар Димитров, щях да ви разкажа някои интересни неща: за атаки на нож, за чудеса от войнскa храброст, за крилати опълченци, мустакати руси и дрипливи аскери. За мое голямо щастие не съм вманиачен милитарист, а този ден за мен е повече повод за равносметка, отколкото за куха гордост. Какво постигнахме за 130 години и прав ли се оказа Васил Левски, който пророчески заяви „Който ни освободи, той ще ни пороби“. Спорно за мен остава твърдението, че е имал предвид руския империализъм. Сега, четейки пожълтелите страници си мисля, че апостолът е имал предвид българският ентусиазъм.

Младата държава се ражда и още невръстна прохожда със смели крачки. На чело застават онези хора, за които Христо Ботев пише „Политическа зима“. „Сънливите“ чорбаджии бързо разбират, че вместо да делят баницата със султана, вече си имат своя собствена тава. Ентусиазирано започват да се раздават постове на всеки, който може да пише. Раждат се образите на Алеко, Чудомир, Йовков – нахални търговци, безскрупулни чиновници и военни, безбожни попове, наивни и боси селени, съпътстващи българската реалност до ден днешен.

Както се пееше в една песен от близкото минало: „Високи сини планини, за сто години пет войни, а реките и езерата, за сто години пет преврата“. Тъжната съдба на българската нация е описана великолепно в този куплет. След героичните народни усилия, свързани със Съединението всичко тръгва наопаки. През 1886 г. младият, самозабравил се княз Батенберг е изгонен под дулото на пистолета. България сменя своята „династия“ и на престола се качва печалния за родната ни история, чак до ден днешен, род на Кобургите.

Събитията се развиват шеметно за българският селянин, този който с трепет очакваше спокойствието на независимостта. През 1900 г., след като налага натурален десятък върху продукцията, правителството, „респектира“ добруджанските селяни с кавалерия. Свободна България дава 500 убити свои граждани. Това не пречи на господин Васил Радославов, тогавашният Р. Петков, да продължи да заема висши постове.

След печалната Балканска одисея на българския народ, въпросното лице ни вкарва в Първата световна война. За двете национални катастрофи и ролята на Фердинад за блясъка на съвременна България е писано много затова ще ги пропуснем.

След превратните събития от 1923 г. се стига до там, че Антон Страшимиров възкликва: „Господин Цанков, вие клахте българския народ, както турчин не го е клал“. В пожарите изгарят множество човешки съдби, а България се разделя с редица блестящи свои умове. Ентусиазма на управниците ни нараства за сметка на ролята на Търновската конституция. През 1934 г. тя се превръща в хартиен труп, обрече на забвение.

Дали хората са се радвали искрено или не на червените танкове е без значение. Изстъпленията продължават. След 9 септември 1944 започват да се издават редица смъртни присъди, отново се унищожават стотици човешки съдби. Комунизмът си отиде, оставяйки няколко поколения с промити мозъци – хора, говорещи за равенство и братство, а мислещи за интриги и кариеризъм.

Не е зле да се замислим какво ни донесоха последните 20 години. Поредните герои решили да ни освободят: Андрей Луканов, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски. Стигна се до там България да бъде управлявана от украинци, турци и мекседеми. Тройна комбинация от класа – истински „Mерцедес“.

Пожелавам ви честит 3 март. Заключете вратите и прозорците и ако ви е останал някой лев – отидете да се позабавлявате, но внимавайте да не ви сгазят.

Advertisements