Прпоръките са дадени през далечната 1897 г. от чешкото педагогическо списание Uĉiteljski Tovaris, но това не ги прави исторически амортизирани или неприложим за целия периодичен печат:
1. Мислете много, пишете малко;
2. Не пишете дълги статии;
3. Внимавайте за стила и езика;
4. Не употребявайте ненужно чужди думи;
5. Старйте се върху красноречието;
6. Когато пишете, използвайте и разума, и сърцето си;
7. Придържайте се към темите, а не към личностите (не изпадайте в лични нападки);
8. Бойте се само от бога (не се самоцензурирайте);
9. Не употребявайте журналиситката за лични цели;
10. Не се сърдете, ако поради неспазване на горното, не видите издадени статиите си.
Общият извод е, че или редакцията на чешкото списание е била изключително напредничева, или родната вестникарска журналистика е изключително назадничева – правете си сами изводите.
януари 12, 2012
Препоръки за журналиста
Posted by Богомил Ветров under Общество и нрави | Етикети: журналистика, периодичен печат, препоръки, професионална етика |[3] Comments
януари 13, 2012 at 9:51 am
Благодаря за интересната информация.
Според мен за съжаление в България има много малко журналисти, които спазват тези правила. До голяма степен “заслуга” за това имат редакторите и собствениците на медии.
февруари 5, 2012 at 1:38 pm
Материалчето е интересно, но само като чехофон да отбележа, че няма никакъв шанс това да е заглавие на чешки вестник. В интернет виждам, че има словенски вестник с това име?
февруари 6, 2012 at 7:10 pm
Дааа, забележката е напълно уместна. Става въпрос за грешно цитиране в българския източник “Училищен преглед”. Това извежда още една препоръка – проверявай винаги източниците си и не им се предоверявай. Иначе, мога да си го обясня с факта, че както за нас са говорели обобщено като за гърци в пределите на Османската империя (заради православието), така, може би, католическите славяни в Австро-Унгария са слагани под общ знаменател – но трябва да го проверя. Голяма част от реалиите в миналото се трансформират с времето.